На 9 октомври отбелязахме Европейският ден на донорството и трансплантацията на органи. От началото на годината в България са били извършени 43 трансплантации, а българите, чакащи органна трансплантация, са 1010, като 893 чакат присаждане на бъбрек, 41 - черен дроб, 44 - сърце, 22 - бял дроб. Статистиката показва, че голяма част от тях за съжаление дори и не дочакват тази интервенция.
Днес ще Ви запознаем с Александър Николов и Димитър Панайотов, които са автори на най-големият проект, правен някога в сферата на донорството на органи.
„Последният дар на човека“ е мултимедийна документална история за донорството на органи и цели да популяризира каузата сред българското общество. Всичко започва през 2015 г., когато братът на Александър става донор след смъртта си на 21 години, по този начин спасявайки 4 човешки живота.
Над 1000 българи чакат за нов орган. Със сегашните темпове на трансплантации ще са нужни повече от 20 години, за да получи всеки един от тях шанс за живот. Те обаче нямат това време. Затова и вече хиляди недочакаха и хиляди тепърва ще чакат. „Последният дар на човека“ е призив за промяна.
Проектът е плод на хиляди часове безвъзмезден труд не само на двамата автори, но и на екип от 20 души, които им съдействат. Той се осъществява след 6 години работа, през които са проведени над 120 срещи и десетки снимачни дни в рамките на над 15 населени места в страната. В историята участват повече от 40 герои – семейства на донори, лекари, чакащи за нов орган и вече получили такъв. Историята може да прочетете на www.dokumentalisti.bg/dar
"Името не е случайно. Това наистина е последният дар на човека, защото е най-висшия и най-благородния и последното, което той може да направи на тази земя в смъртта си", сподели Димитър Панайотов.
Мисията им е една – да информират повече хора за донорството и да помогнат на хилядите хора, засегнати пряко или косвено от темата.
"Изходът от пагубното последно място по донорство за България на първо място е политически. Управляващите са хората, които трябва да реформират системата. Другият проблем, който зависи отново от тях е организационен. Третият проблем е комуникирането на темата в обществото. Хората трябва да приемат, че донорството е нещо нормално. Четвъртото нещо, което трябва да се промени, е всеки човек сред семейството и приятелите си да сподели дали той или тя при мозъчна смърт биха искали да бъдат донори, защото ако човек изпадне в такава ситуация или негов близък, той трябва да знае какво е мнението на човекът, който е в мозъчна смърт.", посочи Александър Николов.
Александър и Димитър доказват, че борбата за излизането от пагубното последно място по донорство не е загубена кауза и гледат с надежда към идеята желанието за трансплантации на органи да стане нормална част от културата на българското общество.
Поговорихме си с авторите - Димитър Панайотов и Александър Николов. Цялото видео може да видите ТУК.
Репортаж на Илиана Симеонова
