Габриел Гарсия Маркес, който обичаше да казва, че "Животът е по-безкраен от смъртта" си отиде на днешния ден, преди 4 години. Маркес остави дълбока следа в литературата, а неговата лична история е повече от интересна. Ето няколко от най-интересни щриха от живота на писателя.
Баба му и полковника
Най-великият разказвач на ХХ-ти век е роден през 1928 година в бедняшкото градче Аракатака, което по-късно ще бъде възпято като любимото му Макондо. Габо, както го наричат близките му, е отгледан от баба си и дядо си - полковник в оставка, ветеран от две граждански войни и златар. Именно той възпитава внука си да следи политиката всеки божи ден, а по-късно ще се превърне в един от персонажите в "Сто години самота". В дома на колоритния полковник се разказват стотици вероятни и невероятни истории, които по-късно влизат в писанията на неговия наследник.
Бабата на Габо му пълни главата и душата с местни диалекти, легенди, поверия за умрели предци и призраци със същия онзи невъзмутим тон, с който той по-късно ще хипнотизира милионите си читатели. След време Маркес ще каже, че първото изречение от "Метаморфозата" на Кафка, в което без никаква подготовка се съобщава, че една сутрин Грегор Самза се събудил като огромно насекомо, по-късно е влязъл в съзвучие с гласа на баба му - алхимията между Кафка и нея родила магическия реализъм, който по-късно ще го направи световно известен.
В училище Маркес пише хумористични поеми и рисува карикатури. Наричат го Старика, защото има прекалено академичен нрав и няма навик да играе футбол.
На 23 Маркес пише първия си роман - "Окапалата шума", признавайки влиянието на другия си голям учител - Уилям Фокнър. Учи право в Колумбийския университет в Богота и започва да работи в кантора. Но скоро напуска, за да прекарва времето си с литератори, художници и журналисти социалисти.
Маркес среща бъдещата си съпруга Мерседес Барча, когато тя е само на 13. Моментално й прави предложение за женитба. Сватбата е доста по-късно - през 1958-а. На следващата година се ражда първият им син Родриго Гарсия, който става кинорежисьор. През 1962-а в Мексико Мерседес ражда Гонсало Грасия, днес графичен дизайнер. Маркес посвещава на съпругата си "Любов по време на холера" - най-великия сантиментален роман на века. Съдбата на Флорентино Ариса напомня твърде много на неговото дълго чакане на Мерседес, което все пак не продължило до дълбока старост, както става в романа.
Бедност във Франция
Кариерата си на репортер Маркес започва в колумбийския всекидневник "Ел Еспектадор". Тя започва със скандал от самото начало. "Разказ за едно корабокрушение" излиза в подлистници през 1955 г. и описва историята на истински морски инцидент. Маркес разкрива как военният кораб Калдас потъва с целия екипаж. Единственият останал жив, Луис Алехандро Веласко, оцелява 10 дни в открито море на сал. Тъкмо той разказва на журналистите, че са пренасяли контрабанда със знанието и покровителството на правителството. Смелчагата е уволнен, а Гарсия Маркес е наказан - като кореспондент в Рим. Започва да пътува из света - Париж, Барселона, Каракас, Ню Йорк. В Париж е един от най-щастливите периоди на писателя. Тогава той се присъединява към френската бохема, което се оказва пагубно за финансите му. Стига до изключителна бедност, която обаче се оказва ползотворна за литературата му. Тогава вдъхновен от глада той й написва и една от най-хубавите си "Няма кой да пише на полковника".
Дълги 12 000 долара заради "Сто години самота"
През 1965-а Маркес шофира към Акапулко, когато започва да мисли за първата глава на "Сто години самота". По-късно споделя, че идеята била в главата му повече от 15 години, но не знаел какво трябва да е първото изречение. Когато му хрумнало как да я започне - за едно момче, чиито баща го води в цирка, за да видят леда - всичко започнало да се подрежда. Маркес пристига вкъщи, заключва се в стаята, вади пишещата машина, прехвърля всички грижи на жена си и започва да пише. В този период е почти неузнаваем. Пуши по четири кутии цигари на ден и не излиза от стаята си. Приятелите му започнали да наричат мястото, където пише "Пещерата". След 18 месеца, когато излиза от доброволното заточение, забелязва, че семейството му дължи 12 000 долара. Предстои и следния проблем - Маркес няма пари да прати ръкописа до издателя си. Със съпругата му продават кухненска вещ, за да може да прати текста. Оттам нататък всичко е история. Феноменалният текст и неговото първо издание са разпродадени буквално за седмица. През следващите 30 години "Сто години самота" излиза в тираж от 30 милиона копия на повече от 30 езика. След невероятния успех и огромния хонорар Маркес и семейството му се установяват в Барселона.
Жълти лалета, Кастро и бой с Льоса
Винаги има жълто лале на бюрото си, докато пише. Казва, че това е цветът, който провокира въображението му. Когато Маркес почина, в родния град на писателя - Аракатака, жените раздаваха по улиците жълти цветя, в негова чест.
Маркес бе заклет приятел на Кастро, което му носи особена неприязън от другия му латиноамерикански конкурент и в последствие също нобелист - Марио Варгас Льоса. В своя статия перуанецът го нарича "Куртизанката на Кастро". Маркес отвръща, че приятелството му с кубинския лидер има литературна основа. "Може да не е широко разпространена истина, но Фидел е изключително интелигентен и образован човек. С него съм водил едни от най-прекрасните си разговори за книги", казва Маркес. В един момент двамата с Льоса стигат до бой - Марио нанася здрав тупаник в лицето на конкурента си. Едната теза е, че е заради политика - Маркес е ляв, а Варгас Льоса - десен, а другата, че Габо похитил съпругата на писателя. Двамата си проговарят едва след като Льоса печели Нобеловата награда. Тогава Маркес му изпраща есемес "Сега сме квит".
Говори се, че Кастро е бил неофициален редактор на прочутия писател Габриел Гарсия Маркес. Ел Команданте според слуховете поправял ред по ред някои места в ръкописите на автора на "Любов по време на холера", след като двамата завързват близко приятелство в края на 70-те години.
"Прощалното писмо" - пълна глупост
По-запознатите с творчеството на Маркес знаят, че прочутото "прощално" писмо, започващо с фразата "Ако Бог забравеше за момент, че съм една парцалена кукла", всъщност не принадлежи на него. Авторът е мексикански вентрилог, който пуска текста, след като Маркес оповестява през 1999-а, че е болен от рак на белите дробове. Самият писател многократно уточнява, че точно тези писания не са негови. "Изпитвам срам и огорчение, че обичаните от мен и обичащите ме мои почитатели приемат за мое съчинение толкова банална пошлост!", казва Габо.
ЦИТАТИ
1. „Сърцето има повече стаи от публичен дом."
2. „Тайната на добрата старост не е нищо друго освен почтен договор със самотата."
3. „Сексът е утехата, която можеш да имаш, когато нямаш любов."
4. „Хората имат три живота – публичен, личен и таен."
5. „Няма човек, който да заслужава твоите сълзи, а който ги заслужава, не те кара да плачеш."
6. "Животът е по-безкраен от смъртта"
7. „Стани по-добър и направи така, че да си сигурен кой си, преди да срещнеш някого и да се надяваш, че той ще знае кой си."
8. „Аз те обичам не заради това, което си ти, а заради това, което съм аз, когато съм с теб."
9. „Научих, че всички искат да живеят на върха на планината, без да знаят, че истинското щастие се намира в начина, по който изкачваш стръмния склон."
10. "Литературата е измислена, когато един съпруг е отсъствал три дни от къщи и когато се прибрал, казал на жена си, че го е погълнал кит".
