Нека започнем с няколко великолепни цитата.
1. Времето, прекарано с котки, никога не е изгубено.
2. Неврозата идва от неспособността да разбираш двусмислието.
3. Азът не е господар в собствената си къща.
4. Мъжете са силни само когато следват някоя голяма идея - отнемеш ли им я, те се изгубват.
5. Повечето хора не искат да бъдат свободни, защото свободата означава отговорност, а всеки бяга от отговорностите.
6. Никога не сме толкова беззащитни пред страданието, колкото когато обичаме.
7. Жената трябва да размекне, но не и да отслаби мъжа.
8. Къде отива една мисъл, когато е забравена?
9. Накъдето и да се отправя, виждам че преди мен там е имало поет.
10. Америка е грешка, гигантска грешка.
11. Мечтите са кралския път към несъзнатото.
12. Пушенето е крайно необходимо, ако няма кого да целунеш.
13. Всички дължим на природата смъртта си.
14. Творецът вярва в реалността на произведението си, така както детето в реалността на играта си.
15. Понякога цигарата е просто цигара.
16. Най-дълбоките мечти звучат най-луди.
17. Да бъдеш напълно честен със себе си е едно добро упражнение.
18. Ние никога не се отказваме а просто сменяме едно нещо с друго.
19. Вместо да живеем собствените си животи, ние сме "живяни" от непознати и неконтролируеми сили.
20. Когато хората ме критикуват, аз знам как да се защитя. Но съм безсилен пред лицето на похвалата.
Фигурата на Зигмунд Фройд, бащата на психоанализата, е една от най-противоречивите в световната история. И въпреки всичко съвременният свят продължава да живее под знака на Фройд. Както казва екранният му образ в "Опасен метод" - "Аз само отворих врата, през която вие ще влезете".
Фройд е роден в не особено богато еврейско австрийско семейство. Баща му Каломан Фройд е търговец на вълна и вече има две деца от два предишни брака. Зигмунд е първото дете от третия му брак с Амалия Натансон, от който се раждат още пет момичета и едно момче. Четири от сестрите на учения десетилетия по-късно ще намерят смъртта си в концлагерите.
Ранни години и кариера
Под влияние на своя приятел Хайнрих Браун, Фройд започва да учи право, но доста бързо се отказва от кариерата на юист. Решава да учи медицина, подтикнат и от чутото по време на публично четене стихотворение на Карл Брюл „Природа“, приписвано по това време на Гьоте. В края на 1873 година той постъпва във Виенския университет, където става привърженик на биологичния дарвинизъм, превърнал се в модел за собствените му научни изследвания.
През 1885 г. Фройд е специализант в Париж при д-р Шарко. Там той наблюдава случаи на хистерия и ефекта на хипнозата и сугестията върху тях. Шарко впрочем се опитва да прави нещо, което изглежда напълно странно за тогавашния свят на медицината: да премахва симптоми със слово. “Излизам от уроците му като от Нотр-Дам… дали зрънцето ще донесе плод един ден, не зная. Това, което зная е, че никое друго човешко същество не ме е докосвало по този начин”, пише по-късно Фройд. По същото време друга изключително влиятелна личност се появява в живота му – виенският лекар Йозеф Бройер, който също лекува психически болните с думи чрез метод, който нарича "катартичен". Години по-късно Фройд ще даде висока оценка на катартичния метод като непосредствен предвестник на психоанализата и като нейно ядро. Д-р Бройер обаче не се е осмелил да направи онова, което ученикът му ще се извърши - да се насочи към сексуалността, която ще отключи вратата на психоанализата. Веднъж отправил се натам, пътят на Фройд към големите му научни открития вече изглежда особено надежден. Макар книгата му "Тълкуване на сънищата" да се продала в едва 351 бройки в първите шест години от издаването й, ученият вече бил уверен, че е на прав път. Впрочем, известно е, че той казвал за себе си: "Аз не съм учен, аз съм конквистадор".
Откритието, че азът не е господар в собствения си дом - една от най-известните максими на Фройд - накарало самият психоаналитик да си отреди радикална роля в културната история на човечеството - според него преобръщането на геоцентричния модел на Коперник и теорията на еволюцията на Дарвин са двете единствени съразмерими с грандиозния принос на психоанализата идеи. А ето някои от най-важните му идеи.
Структурата на личността: То, Аз, Свръх-аз
Едно от най-важните достижения на психоанализата е структурирането на личността и разслояването й в три сили - То, Аз и Свръхаз. То - това е резервоарът на инстинктите, страстите, желанията. Свръхаз - натрупванията от норми, забрани, морал - големият цензор на желанията. Азът - рационалната ни природа, поставена в менгемето между То и Свръхаз, която взема решения в зависимост от това дали "долния" или "горния" етаж е по-мощен. Така човек е непрекъснато подчинен на несъзнателните си импулси и цял живот играе на криеница със себе си, бягайки от тях, сублимирайки половите си нагони в креативна дейност и опитвайки се да намери баланс. Именно тънката игра между То и Свръхаз според Фройд често отключва неврозите.
Тази постановка кара Фройд да обърне голямо внимание на сънищата. През деня свръхазът и азът потискат То, а неговите необуздани инстикти нахлуват единствено през нощта, когато "пазачите" спят. Оттам и известните думи на Фройд, че сънуваме онова, което ни е липсвало през деня. Впрочем, една от причините да не можем да запомним сънищата си веднага след като се събудим от сън, Фройд обяснява тъкмо с намесата на азът и свръхазът - те поемат своята функция и блокират достъпа ни до "дивите коне", препускащи в подсъзнанието ни.
Ерос и Танатос
Една от големите идеи на австрийския учен. Теорията на двата нагона - еротичния и този към смъртта, Ерос и Танатос, е базирана на принципа, че организмите са родени с определени физиологични нужди и когато тези нужди не са удовлетворени, се създава негативно състояние на напрежение. Когато нуждата е задоволена, нагонът се редуцира (тоест намалява се напрежението) и организмът се завръща към състояние на релаксация (Фройд го нарича "Принципа на Нирвана"). Според теорията, нагонът има склонност да увеличава напрежението и да оперира чрез контролна система за обратна връзка почти като термостат. В "Цивилизацията и разочарованието от нея" Фройд осъществява едно страховито пророчество за Втората световна война, осъществено тъкмо през термините на психоанализата, пишейки, че безсмъртния противник на Ерос - Танатос ще излезе на бял свят, за да реализира стремежа към разрушение и смърт.
Цивилизация и сублимация
Фройд открито защитава идеята, че достиженията на цивилизацията се осъществяват благодарение на непрекъснато потискане на инстиктите, което кара индивидите да търсят компенсаторния път на сублимацията. Цивилизацията е тъкмо продукт на тази сублимация, а човечеството е общо взето осъдено на нещастие след като непрекъснато погребва инстиктите си: Фройд не бил оптимист, че на този културен фон щастието е възможно, макар че многократно казвал, че призванието на човека въобще не е в това да е щастлив.
Защитава хомосексуализма
Да кажеш през 1935 г., че хомосексуалността не е психическо заболяване, е изключително скандален и прогресистки акт. Фройд отбеляза, че хомосексуалистите често се отличават с особено високото си интелектуално развитие и етична култура. През 1930 г. той подписва публично изявление, с което да отмени закон, който криминализира хомосексуализма. В известното си писмо до майка, желаеща да излекува сина си от хомосексуалност Фройд пише: "Хомосексуалността със сигурност не е предимство, но не е нищо, от което да се срамувате, нито порок, нито деградация; Тя не може да бъде класифицирана като болест."
Проблеми с кокаина
Фройд е един от първите специалисти, които определят кокаина като добро обезболяващо. Психоаналитикът редовно взима дози от белия прах, а още в студентските години изследвал анастезията с кокаин. Младият Фройд пише следното: "Изпитвал съм действието на кокаина върху себе си. Той подтиска чувството за глад, сънливост, умора и изостря интелектуалните способности на човека". По-късно психиатърът започва да препоръчва кокаина като терапевтично средство при лечение на психически разстройства. До онзи момент все още наркотикът се слави като лекарство, разрушителните му последици и пристрастяването изглеждат като далечни странични ефекти.
Фройд се опитал да лекува с кокаин приятеля си Ернст фон Флайшъл, който страдал от морфинова зависимост. Но морфиновата се сменила с кокаинова зависимост и скоро Фон Флайшъл починал от предозиране. Въпреки това Фройд продължавал да твърди, че кокаинът е полезен и безопасен.
В комбинация с около две кутии цигари на ден Фройд нанесъл непоправими последици на здравето си - през 1923 г. е диагностициран с рак на гърлото.
Евтаназия
Въпреки, че преживява повече от 30 операции, болките, които Фройд изпитва заради рака на гърлото, стават непоносими. През 1939 г. бащата на психоанализата убеждава своя приятел Макс Шур да му помогне да сложи край на живота си. Това става факт на 23 септември, след като Шур му слага една след друга 3 дози морфин.
Последната част от живота си Фройд прекарва извън Германия, където са изгорени всички негови трудове.
