Споразумението относно бежанците и конфликта на Турция с Кипър, Гърция и Италия за добива на газ на кипърския шелф - това са основните теми на срещата на ЕС с турския президент Реджеп Ердоган във Варна, на които обръща внимание руската информационна агенция ТАСС.
Руската агенция внимателно посочва кой ще присъства на срещата - от европейска страна това са председателите на ЕК и на Европейския съвет Жан-Клод Юнкер и Доналд Туск, председателят на ЕП Антонио Таяни, а от турска - Реджеп Ердоган, министърът за връзките с ЕС Юмер Челик, министърът на икономиката Нихат Зейбекчи и министърът на търговията и митниците Бюлент Тюфекчи. Очаква се българският премиер Бойко Борисов да има лична среща при затворени врата с Ердоган.
"Има нужда да се урегулират отношенията с нашия съсед – Турция. Диалогът с турския президент трябва да бъде продължен", подчертава българският премиер Бойко Борисов според ТАСС.
Последната среща на върха ЕС - Турция беше през май 2017 година. А тази ще бъде белязана от протести. Първият е организиран от партия "Възраждане" - единствената партия, която спечели субсидия самостоятелно на последните парламентарни избори, без да влезе в парламента, но която я дари изцяло на фонд "Ин витро". Председател на партията е Костадин Костадинов, бивш общински съветник във Варна. Протестът е заради факта, че турският президент Реджеп Ердоган идва в морската ни столица в Деня на Тракия, когато почитаме паметта на стотици хиляди избити българи от редовни части на турската армия. Той започва в 12:00 часа. Вторият е дело на "да, България" и започва в 12:30 часа. Иначе фактическата среща на политиците започва чак в 19:00 часа.
Тежка среща
"Очаква се много тежка среща, отношенията са крайно напрегнати. Трябва да потвърдим привързаността си към споразумението за бежанците и да осигурим втория финансов транш за Турция. Нашата минимална цел е да гарантираме сигурността на външната граница на ЕС, за да може 3,5 милиона бежанци, които се намират в Турция да останат там. Нуждаем се от урегулирани отношения с нашия съсед, с Турция", отбелязва Борисов като коментира предстоящите преговори.
Турският ежедневник "Хюриет" коментира, че най-сложната тема ще бъде финансовата помощ от 3 милиарда евро за сирийските бежанци. Турция настоява за гъвкава позиция в отделянето на средствата, т.е. даване на правото Анкара сама да решава за какво ще ги използва, а Еврокомисията заявява готовността да се финансират само конкретни проекти.
Ердоган ще настоява и за отмяна на визите за турски граждани и отваряне на нови глави за преговори за влизането на Турция в ЕС, за което страните се договориха още през 2016 година в рамките на споразумението за затваряне на турската граница за насочващите се към Европейския съюз емигранти. ЕК ще се постарае да откаже и за визите и нови преговорни глави като се мотивира, че Турция не е отменила своите антитерористични закони и извънредното положение, които според Брюксел нарушават правата на гражданите.
Европейската комисия сега просто не може да изпълни обещанието си за отмяна на визите за турските граждани. За тази цел е необходима подкрепата на всички държави от общността за одобрение на такова решение в Съвета на ЕС, докато по-голямата част от европейските държави не подкрепят въвеждането на безвизов режим за Турция.
Напрежението с Гърция
Трудните отношения на Анкара и Брюксел се усложниха още повече в началото на тази година във връзка с нарастването на напрежението между Турция, от една страна, и страните от ЕС Кипър, Гърция и Италия от друга по проблемите на добива на газ на кипърския шелф.
През януари турските военни кораби блокираха плаващата сондажна платформа Saipem 12000 на италианската компания Eni, която трябваше да осъществи проучвателни сондажи във водите на изключителната икономическа зона на Кипър. Никозия беше предоставила на италианската компания съответния лиценз за разработване на местонаходището. Турската страна изрази загриженост заради работата на италианската компания в Кипър и прецени, че тази дейност противоречи на интересите на Анкара.
След посещението в Италия на 5 февруари Ердоган заяви пред турски журналисти, че по време на срещата с президента Серджо Матарела и премиера Паоло Джентилони е повдигнал въпроса за Eni и е предупредил, че Турция вижда опасност от добива на газ в този район за признатата само от Анкара т.нар.Севернокипърска турска република, като смята стратегическия избор на италианската компания за грешка.
Тази ситуация беше обсъдена на срещата на върха на ЕС на 22 и 23 март в Брюксел, по време на която останалите страни на ЕС подкрепиха Атина и Никозия. В заключителното заявление на срещата решително се осъждат продължаващите незаконни действия на Турция в Средиземно и Егейско море и се подчертава пълната солидарност с Кипър и Гърция. Срещата на върха призова Турция спешно да прекрати тези действия и да уважава суверенното право на Кипър да проучва и разработва своите природни ресурси в съответствие с европейското и международното право.
Лидерите на ЕС напомниха на Анкара за задълженията ѝ "да спазва международното право, както и да нормализира отношенията си с всички страни членки на ЕС, включително Република Кипър". Освен това срещата на върха на ЕС изрази извънредна загриженост по повод на задържането на граждани на ЕС в Турция и призова за "оперативно и позитивно решаване на всички тези въпроси".
