Първият път, когато руснаците дошли в болница "Тропинка" в Херсон, заявили на управителя на лечебното заведение д-р Леонид Ремига да свали украинското знаме от зданието. Д-р Ремига отказал с думите, че може да го застрелят, но няма да го направи. Така започва невероятната история на този забележителен 68-годишен украински лекар, разказана в The Wall Street Journal.
По това време Херсон все още не е бил изцяло под руски контрол, обаче на 7 март това се променя. Тогава руснаците арестуват двама лекари и забраняват ползването на украински символи, включително украинското знаме, в града. Отговорът на д-р Ремига и болницата е особено креативен – за да няма претърсвания на лечебното заведение, всички останали лекари се обличат в защитни дрехи и слагат маски, като симулират, че има взрив на епидемия от Ковид.
Дни след руската окупация на Херсон, в "Тропинка" дошли руски войници и то с БТР. Д-р Ремига ги посрещнал на входа, целият опакован в дрехи, ползвани при лечение на болни от Ковид. Той им казал, че могат да влязат в болницата на своя отговорност, защото има епидемичен взрив от заразната болест. Като чули, руските войници се отказали да търсят украински символи и шпиони в "Тропинка".
Д-р Ремига остава в Херсон, макар че жена му, синът му и внуците му бягат към контролираната от Украйна територия на страната още през април. „Нашата болница не можеше да стане руска – всички, които работят в нея, го възприемаха точно така и не можех да ги изоставя”, споделя управителят на лечебното заведение. Той се включвал в демонстрации против руската власт в града, някои негови подчинени предавали и информация на украинската армия. Докторът обаче успял да си сътрудничи за помощ с лекарства с идващи отвреме-навреме руски служители, вероятно от ФСБ – например инсулин, защото в болницата се лекували и много руски войници.
ВИДЕО: Бомба до бомба - всичко в сградата на Службата за сигурност на Украйна в Херсон е минирано
Болница "Тропинка" е открита през 1914 година. Уникалното в нейната история под руска окупация е, че с течение на месеците, в които ставало все по-ясно, че Украйна няма да остави Херсон просто така, руски войници всъщност почнали да търсят помощ от украинските лекари – да им издават фалшиви диагнози, за да си тръгнат от фронта.
С течение на времето обаче на д-р Ремига ставало все по-трудно да отстоява себе си и убежденията си срещу руснаците. През лятото дошли руски войници, за да го отведат в ареста и той получил сърдечен удар. Колегите му успели да убедят руснаците, че управителят им няма да оцелее в затвора и той останал на лечение. Животът му бил спасен, а оттам насетне той продължил да пази и убеждава колегите си да не напускат болницата – това било постоянна заплаха, тъй като лекарите и медицинските сестри не искали руснаците да управляват лечебното заведение. Наложило се да свалят и украинското знаме – но го направили те, за да не позволят да бъде осквернено.
През август обаче на д-р Ремига вече му се наложило да бяга – негов колега го скрил при свои роднини. Вече почнало да се усеща, че украинската армия тръгва на контраофанзива към Херсон. Точно тогава в "Тропинка" почнали да идват и руски войници като пациенти, с първо желание да им се издаде медицинско удостоверение, че не са годни за служба. Назначен бил и нов шеф на болницата – д-р Ирина Свиридова, която почнала да я интегрира към руската здравна система. А през това време д-р Ремига постоянно сменял квартирите си в Херсон, отсядал за кратко при различни приятели – за да не го хванат.
На 20 септември обаче д-р Ремига бил разпознат от свой колега – д-р Новиков, който бил заедно с руски войници. Д-р Ремига бил арестуван и заключен в килия за четирима заедно с още 7 души. Когато в средата на ноември украинската армия се връща в града, д-р Ремига е освободен – а през това време се оказва, че д-р Новиков съвсем не сътрудничел толкова на руснаците, колкото си мислили колегите му, защото забавил "разпарчатосването" на болницата, като не изпълнявал заповедите на д-р Свиридова лечебното заведение „да се евакуира” с руските войници през Днепър – в крайна сметка тя е от тези, които бягат от Херсон с руската армия. При изтеглянето си от Херсон, руски войници дошли в болницата да вземат каквото могат от оборудването, но работещите в болницата спасили апаратурата, като я отнесли вкъщи – така руснаците взели само един микроскоп и центрофуга. Но от 460 лекари, които работели в болницата преди завладяването на Херсон, останали само 70 и дочакали украинската армия.
Руски данни за Херсон, че оттеглянето е завършено: Не ни трябвате изтеглени, трябвате ни унищожени
