Двата най-големи звяра в Европейския съюз - Германия и Франция - отново влязоха в надпревара, която може да се отрази зле не само на крехкото единство на блока, но и на стремежа му да бъде световен лидер в борбата с изменението на климата, пише Politico.
Първият сблъсък бе предизвикан от опита на Берлин да промени в последния момент плана на ЕС за забрана на двигателите с вътрешно горене. Вторият - от опитите на Париж да вкара ядрената енергия в новото законодателство за чиста енергия.
Това отклонява вниманието от мисията на ЕС да насочи курса към нулево потребление чрез стратегия за чисти технологии. Тя, както се надява Брюксел, може да запази конкурентоспособността на Европа в глобалната надпревара със САЩ и Китай, пише Politico.
На срещата на върха на Европейския съвет миналата седмица поведението на двете държави явно започна да лази по нервите на хората.
По време на срещата на лидерите латвийският министър-председател Кришянис Каринш разкритикува решението на Германия да блокира споразумението за забрана на двигателите с вътрешно горене в целия ЕС като "озадачаващо". По тази тема, в крайна сметка, беше постигнато споразумение - продажбата на автомобили с двигатели с вътрешно горене, работещи със синтетични е-горива, да продължи и след поставения от ЕС срок - 2035 г. Но щетите вече бяха нанесени.
"Това е много, много неприятно за всички", казва министър от страна от ЕС, чиято самоличност Politico не разкрива. Според него също така "вечните" борби на Франция за ядрената енергетика са били "огромен проблем", който е "спирал и други решения". Що се отнася до германците и техните автомобили, "бягането от вече сключена сделка за нещо толкова важно - това просто не е много полезно".
Каринш публично изрази загриженост: Ако Германия смята, че може да държи ключова екологична инициатива на ЕС като заложник заради въпрос от национален интерес, защо и друга държава да не го направи?
Когато Франция или Германия не са съгласни с нещо, това не означава, че то е невъзможно за изпълнение в ЕС, но прави живота на останалите евролидери много по-труден.
Забавянето и нерешителността на ЕС по ключови въпроси, свързани с енергийния преход - независимо дали става въпрос за двигателите с вътрешно горене или за значението на ядрената енергия - са лоша новина за надеждите на европейската промишленост да привлече инвестиции в зелените технологии. Дългосрочната цел е Европа да стане първият въглеродно неутрален континент.
"Това, което е заложено на карта, е сигурността на инвестициите в Европа", подчертава Георг Закман, старши научен сътрудник в брюкселския мозъчен тръст Bruegel. "Ако тези продължителни битки една седмица вървят в една посока, а следващата седмица в друга... това не е добра новина за инвестициите в декарбонизацията в Европа".
По ядрения въпрос Франция и Германия отдавна са на противоположни полюси.
Франция получава по-голямата част от електроенергията си от ядрени централи и смята, че тази технология е от решаващо значение за постигането на нулева нетна консумация. Германия постепенно извежда от експлоатация последните си реактори - кулминацията на историческото ѝ противопоставяне на ядрената енергия.
Този разрив между двете най-големи сили в ЕС рядко е водил до мащабни конфликти в миналото, тъй като енергийният микс на всяка страна е национален въпрос. Но тъй като в момента ЕС изготвя мащабна индустриална стратегия, включваща избор на технологии, които могат да се възползват в най-голяма степен от държавна подкрепа и по-свободни разпоредби, както и кои енергийни източници да се използват за производството на чист водороден газ, френско-германските разногласия заплашват да забавят напредъка по различни закони.
Въпросът вероятно ще се повдигне отново на срещата на министрите на енергетиката на ЕС във вторник, когато в дневния ред ще бъдат включени пазарите на водороден газ.
Франция привлича повече държави в своя про-ядрен лагер. Той вече е съставен от 11 страни членки. Миналогодишните опасения за сигурността на доставките на газ накараха много от тях да заложат на ядрената енергия като резервен вариант за случаите, когато соларните панели и вятърните паркове не функционират.
Париж обаче е най-големият застъпник и планира "ренесанс" на строителството на атомни електроцентрали. Франция ще извлече огромни ползи, ако ядрената енергия получи държавна подкрепа и облекчени регулации от страна на ЕС.
Едно е сигурно: Няма нищо ново в това, че големите зверове в ЕС използват брюкселската машина, за да преследват собствените си интереси, завършва Politico своя анализ.
