Решението на Германия да затегне контрола на всяка една от своите сухопътни граници изглежда продиктувано главно от политиката, трудно е да се оправдае от закона, нанася тежък удар на ценното в Европа свободно движение и може сериозно да изпита единството на ЕС. Това пише в коментар на ситуацията The Guardian.
Берлин обяви в понеделник, че контролът на границата му с Австрия, въведен през 2015 г., а от миналата година и с Полша, Чехия и Швейцария, ще бъде разширен следващата седмица до Франция, Люксембург, Белгия, Холандия и Дания. Този ход ще ограничи миграцията и ще „защити от опасностите, породени от ислямския тероризъм и тежката престъпност“, каза Нанси Фейзър, министър на вътрешните работи.
Още: Заради мигрантите: Германия въвежда временен контрол на всички сухопътни граници
Последната от поредица смъртоносни атаки с нож, в които заподозрените са били търсещи убежище в Солинген миналия месец, дойде дни преди критичните регионални избори в Източна Германия, които доведоха до исторически успех на крайнодясната, антиимигрантска партия Алтернатива за Германия в две провинции.
Миграцията като предизборна тема
Проучванията показват, че миграцията е и най-големият проблем на избирателите в Бранденбург, който ще проведе собствени избори след две седмици – с прогнозата на лявоцентристката Социалдемократическа партия на Олаф Шолц да завърши зад крайнодясната партия. С това изглежда става ясно, че коалицията на канцлера се насочва към съкрушително поражение на федералните избори догодина.
„Намерението на правителството изглежда е да покаже символично на германците и на потенциалните мигранти, че последните вече не са желани тук“, казва Маркус Енглер от Германския център за изследване на интеграцията и миграцията.
Още: Доналд Туск: Германският граничен контрол е неприемлив
Фейзер твърди, че новият контрол ще включва схема, позволяваща на повече хора да бъдат връщани директно на границата, но отказва да навлезе в подробности. Длъжностни лица и дипломати в Брюксел изразиха безпокойство, като нарекоха хода „прозрачен“ и „очевидно насочен към вътрешната публика“.
Други ще последват примера на Берлин
Централната позиция на Германия в ЕС и статута й на най-голямата икономика в блока означават, че контролът, който трябва да влезе в сила на 16 септември за първите шест месеца, може да има въздействие, което достига далеч отвъд избирателите в страната. По принцип Шенгенското пространство без паспорти в Европа, което беше създадено през 1985 г. и сега включва 25 от 27-те държави-членки на ЕС плюс четири други, включително Швейцария и Норвегия, позволява свободно движение между всички тях без граничен контрол.
Временните проверки са разрешени при извънредни ситуации и извънредни обстоятелства, за да се предотвратят конкретни заплахи за вътрешната сигурност или обществената политика и обикновено се налагат след терористични атаки, за големи спортни събития и по време на пандемията. Все по-често обаче европейските правителства, често подложени на натиск от крайнодясна реторика за имиграцията, налагат отново проверките без обосновка за конкретни и конкретни заплахи или ясни аргументи за това как контролът може да помогне за смекчаването им.
Още: Туск отмени пътуването си до Германия на фона на влошените отношения между Варшава и Берлин
Въпреки че имиграционните политики и последващите процедури за предоставяне на убежище, например, се решават на национално ниво, мнозина твърдят, че „връщането на контрола върху границите“ носи ефектни заглавия в медиите.
Освен Германия, членовете на Шенген, които в момента извършват контрол на определени граници, включват Австрия, която се позовава на свързани с Украйна заплахи за сигурността и натиск върху бежанците да проверяват пристигащите от Словакия, Чехия, Словения и Унгария.
Още: Сърбия в центъра на прокси войната между Изтока и Запада: Какво всъщност иска Белград?
Дания, позовавайки се на терористични заплахи, свързани с войната в Газа и рисковете от руски шпионаж, извършва проверки на транзита по суша и море от Германия, а Франция проверява пристигащите в Шенгенската зона на основание на повишена терористична заплаха.
Италия, Норвегия, Швеция, Словения и Финландия също извършват гранични проверки, посочвайки по различен начин терористичната дейност, войните в Украйна и Близкия изток, дейността на руското разузнаване, увеличените миграционни потоци и организираната престъпност на Балканите.
Позицията на Брюксел
Като гарант на Шенгенския договор, Европейската комисия – която беше уведомена за плановете на Германия в понеделник, като цяло прие оправданията на държавите-членки за повторно въвеждане на временен контрол без възражения. Наблюдателите очакват да направи същото по отношение на искането на Берлин, въпреки факта, че изглежда няма ясна практическа обосновка – освен изборната заплаха от антиимиграционна крайна десница – за проверки на деветте граници на страната.
Още: "Икономист": България ще е в Еврозоната и Шенген през 2026 г.
От Комисията обявиха във вторник, че на държавите членки е разрешено да предприемат такава стъпка за справяне със „сериозна заплаха“, но мерките трябва да бъдат „необходими и пропорционални“ и трябва „да останат строго като изключение“. Временният германски контрол „представлява явно непропорционално нарушение на принципа на свободно движение в рамките на Шенгенската зона“, казва Алберто Алемано, професор по европейско право в HEC Paris. Кристофър Вратил от Виенския университет е още по-язвителен, обвинявайки Берлин, че „управлява така, сякаш „Алтернатива за Германия“ вече е на власт“. След днешния ден, казва Вратил, германските политици „повече не трябва да ми казват, че някой друг не спазва законодателството на ЕС... Искайки да заличи Шенген само с едно натискане на писалката и то без да се замисля“.
Икономическият ефект от връщането на граничния контрол
Други отбелязаха икономическата стойност на Шенгенската зона. Доклад на фондация Bertelsmann още през 2016 г. изчисли, че повторното въвеждане на контрол на вътрешните граници ще струва на Европа около 470 милиарда евро загуба за 10 години.
Джералд Кнаус, председател на мозъчния тръст Европейската инициатива за стабилност, също постави под съмнение ефикасността на мярката. „Вътрешният граничен контрол, който е предназначен да има някакъв ефект, означава края на Шенген“, каза Кнаус в X. Управляващите ще поискат „федерална защита на границите и огради около Германия“ и освен това „ще се провалят, ако съседите не се интересуват от участие“, каза той.
Още: Ето колко милиарда са загубите от неприемането ни в Шенген
След като ЕС най-накрая се договори за промяна на своите закони за убежище и миграция по-рано тази година, като правилата трябва да влязат в сила едва през 2026 г., европейското единство може да бъде подложено на сериозно изпитание, ако Германия поиска от съседите си да приемат обратно голям брой хора. Австрия вече обяви, че ще откаже да приеме обратно всички мигранти, върнати на германската граница, докато полският премиер Доналд Туск във вторник нарече решението на Берлин „неприемливо“ и поиска спешни консултации.
Още: Брюксел действа срещу Орбан: Застрашаваш Шенген с руски терористи
