Лидерът на проевропейската опозиционна Партия на действие и солидарност на Молдова Мая Санду победи действащия държавен глава на републиката Игор Додон във втория кръг на президентските избори, съобщава ТАСС. Тя отмъсти за поражението си през 2016 г. След като Централната избирателна комисия (ЦИК) преброи 99% от гласовете, Санду печели 56,91% срещу 43,09% за Додон. Преброяването на останалите гласове, според експерти, вече не може да промени резултата. Дори преди ЦИК да обяви официални данни, централата на Санду започна да празнува победата. Тя беше поздравена от някои лидери на проевропейските партии.
"Санду дължи успеха си преди всичко на агресивната тактика, избрана от щаба й, критикувайки Додон. Както и на мобилизацията на молдовски мигранти в западните страни, които в по-голямата си част я подкрепиха", каза Ян Лесневски, ръководител на консултантската компания "Интелектгруп". Изходното проучване, проведено от негови експерти, на практика прогнозира резултатите от гласуването.
Професионална кариера. Санду е родена през 1972 г. в село Рисипени в северната част на Молдова. Ранната й биография е посветена на нейното обучение. Дамата последователно завършва Академията за икономическо образование и Академията за публична администрация при президента на Молдова. Допълва придобитите знания с проучвания в Училището за публична администрация на Джон Ф. Кенеди към Харвардския университет. Работила е в правителствени агенции, които си сътрудничат с Европейския съюз (ЕС), Световната банка (СБ), ООН и други международни организации, и е била съветник на изпълнителния директор на СБ във Вашингтон. Владее четири чужди езика - румънски, английски, руски и испански.
Санду се завърна в Молдова от Съединените щати, след като през 2012 г. получи предложение да заеме поста министър на образованието в правителството на Влад Филат, който тогава беше сформиран от управляващата коалиция на проевропейските партии На тази позиция тя стана широко известна със строги реформи в областта на образованието. Правилата за полагане на заключителни изпити в училищата бяха толкова затегнати, че в продължение на няколко години половината от учениците постоянно ги проваляха. Нововъведенията предизвикаха много критики, в страната се проведоха протести на родители и учители, проблемът дори беше обсъден в парламента, но не бяха направени индулгенции на учениците и Санду спечели репутацията на решителен реформатор и борец срещу корупцията. При Санду руският, който в Молдова има статут на език на междуетническа комуникация, беше изключен от задължителните предмети в училищата и започна да се преподава като опция. Сега Санду е критикувана за затваряне на много селски училища в опит да оптимизира разходите, което води до разруха в такива общности.
През лятото на 2015 г. стана известно за участието на властите в кражбата на 1 милиар евро от банките в страната. Скандалът с корупцията провокира падането на две правителства и управляващата коалиция на проевропейските партии, които се ползваха с подкрепата на САЩ и ЕС. Бившият премиер Филат беше арестуван и осъден по обвинения в корупция, а протестите обхванаха страната. Демонстрантите бяха водени от лидерите на опозиционните платформи "Достойнство и истина" и "Нашата партия" Андрей Настасе и Ренато Усатий, както и Игор Додон, който оглавяваше Партията на социалистите на Република Молдова (PSRM). По-късно към тях се присъедини Санду, която загуби поста си. След като новият кабинет, сформиран от молдовския олигарх Владимир Плахотнюк, беше подкрепен от помощник-държавния секретар на САЩ Виктория Нуланд, протестите утихнаха.
На президентските избори през 2016 г. Санду стана единственият кандидат от проевропейските сили, за което Настасе оттегли кандидатурата си в своя полза, но след преминаването на втория тур загуби от Додон. За парламентарните избори през 2019 г. Санду и Настасе обединиха усилията си, за да формират избирателния блок Акум (сега). След като получиха 26 от 101 парламентарни мандата, те, заедно с 37 депутати от PSRM, подкрепящи Додон, се противопоставиха на Плахотнюк, който контролираше парламента, изкупувайки депутати, както и на правителството и правосъдието. Същата година в Молдова настъпи друга политическа криза, когато поддръжниците на Плахотнюк, със съдействието на Конституционния съд, отказаха да предадат своите правомощия и в страната се формира диария.
Когато Брюксел, Вашингтон и Москва излязоха в подкрепа на новото правителство, Плахотнюк избяга от страната в Маями след разговор с американския посланик Дерек Хоган. В Молдова той беше обвинен в мащабно присвояване, създаване на престъпна група и корупция. Издадена е заповед за ареста му, но исканията за екстрадиция на олигарха на американските власти са отказани.
Заемайки поста министър-председател през юни 2019 г., Санду обеща да победи корупцията, да води политика на европейска интеграция и да поддържа конструктивни отношения с Русия. Въпреки това при посещение в Москва, въпреки поканата, тя така и не отиде. Едно от първите резонансни решения на новия министър-председател беше установяването на Деня на паметта за жертвите на всички тоталитарни и авторитарни режими и на траура на 23 август, както и на 24 август, когато Молдова празнува Деня на освобождението от фашизма. По думите й с това решение проевропейското правителство постави основата за "национално помирение", но документът беше блокиран от президента Додон, под чийто патронаж на 24 август в Молдова се провеждат тържества в чест на победата над фашизма. Проевропейските политици в Молдова също се опитват да възпрепятстват честването на 9 май в Молдова.
Отговаряйки на въпроси на репортер на ТАСС по време на предизборната кампания, Санду увери, че не планира да блокира Деня на победата, който се отбелязва широко в цялата страна. След изчезването на общия враг в лицето на Плахотнюк, коалицията от социалисти и Акум, чиито възгледи не са съвпадали преди по ключови въпроси, се очаква да се разпадне. Причината за това беше решението на министър-председателя да поеме властта да одобри новия главен прокурор. Влизането в сила на закона, който кабинетът одобри на своя отговорност, беше блокиран от парламента. Според местните закони в този случай министър-председателят подава оставка, което Санду направи през ноември 2019 г., като по този начин остана начело на молдовското правителство само пет месеца.
Много от привържениците на Санду на изборите искрено вярват в обещанията й, че след избирането й за президент животът в страната по чудо ще се подобри. Но това далеч не е така. Молдова е парламентарна република, където президентът координира почти всички свои решения с депутатите на парламента, в който привържениците на Санду нямат решаващо мнозинство. За нея няма да е лесно да сформира мнозинство и правителство, както и да разпусне неприемлив законодателен орган. Противниците на Санду обръщат внимание на факта, че след 12 месеца относително добре координирана работа на парламента, правителството и президентската администрация, властите отново могат да се плъзнат в конфронтации. Междувременно, симпатизантите на Мая Санду продължават да празнуват победата на улицата пред сградата на нейната централа.
