Университетите в България ще получат един демографски бонус през следващия 7-годишен период, защото ще навършат пълнолетие родените между 2003 и 2009 г. Това са години, в които във всяка следваща броят на новородените нараства. Очакваме, че тенденцията на спад в броя на студентите, която наблюдавахме през последното десетилетие, през следващите 5 г. ще се обърне. Това коментира във Велико Търново Георги Стойчев от Институт "Отворено общество", който е ръководител на техническия екип по изработване на картата на висшето образование. Той дискутира с представители на 17 университета от Северна България моментната картина и тенденциите за развитие във вузовете, залегнали в стратегическия документ, предава 24 часа.
Най-коментираната тема от ректорите бе как да бъдат привлечени да учат у нас студенти от българските семейства зад граница, както и от необятния азиатски образователен пазар. Излязоха предложения държавата да дава смело стипендии, както и да разшири държавно гарантираните студентски кредити за бъдещи висшисти от други държави. В привличането на мозъци е нужно и да бъде облекчен визовият режим, обединиха се ректорите. Националната карта показа, че през последото десетилетие делът на чуждестранните студенти в България на практика се е удвоил, посочи Стойчев. Те са около 17 хиляди, като най-много се привличат в професионално направление медицина. Над 50% от студентите, които учат медицина в България са чужденци. Други професионални направления, които привличат огромен дял чуждестранни студенти, са стоматология, транспорт, корабоплаване и авиация.
"С оглед на тези направления в Северна България има два града, които привличат голямо количество чуждестранни студенти - Плевен и Варна, заради медицинските университети и Военноморското училище", каза Георги Стойчев. В Северна България се наблюдават два коренно противоположни типа райони - от една страна са Североизточния и Североцентралния район, които са с изпреварващо развитие на системата на висшето образование, и от друга Северозападния, където има недостиг на предлагане на образователни услуги. "Положителният баланс между студентите от региона и тези, които се привличат от други райони, за Северния централен район е около 5000, а за Североизточния - около 4000 души. Т.е. тези райони имат измерим принос за регионалното развитие. Студентите, които се обучават в тези райони са повече, отколкото са наетите с висше образование от икономиката в тези райони. Така че и от гледна точка на икономиката висшите училища в тези два района имат изпреварващо развитие", каза Стойчев.
В Северозападния район обаче има нужда от догонващо развитие. Това е район, който в момента дава над 23 000 от студентите в България, но в него се обучават под 4 хиляди студенти. "Ако тази ситуация продължи това на практика означава, че всяка година около 4-5 хиляди души от района напускат, за да учат в други региони и относително малка част от тях след това се завръшат. Една от причините за това е огранеиченият достъп до професионални направления в този регион", обясни Стойчев и даде пример с икономика и Администрация и управление.
Решението, което е записано в картата, е ако в едно професионално направление е създаден прекалено голям капацитет, спрямо броя на студентите, които се обучават в него, да се ограничи създаването на нови висши училища или филиали. Ако обаче капацицитетът се използва напълно, тогава очевидно има потенциал за по-нататъшно развитие и създаване на нови структури.
