Вече четвърта година тече европрограмата „Транспортна свързаност“ 2021 – 2027 г., а страната ни е договорила средства за пътна инфраструктура с Европейската комисия на стойност нула. Там бюджетът е 1,37 милиарда лева, но напредък няма.
Още: Държавата тупа топката с хартиената фабрика в Стамболийски
Още: Производителите на грозде получиха над 1 млн. лв. за борба с вредителите
Това установиха колегите от „Медиапул“, посочвайки също, че общият бюджет на програмата е 3,7 милиарда лева, а реално изплатените суми към момента са едва 4% от нея – малко над 147 млн. лв.
12 проекта на стойност 1,16 млрд. лева са одобрени по Програма "Транспортна свързаност" 2021-2027, съобщи заместник-министърът на транспорта и съобщенията Димитър Недялков по време на откриването на бизнес конференция. „За транспортни проекти през настоящия програмен период по европейската програма са осигурени общо 3,7 млрд. лева. По-мащабните от тях, които вече са в процес на изпълнение, са продължаване на дейностите за модернизацията на жп линиите Елин Пелин-Костенец и Пловдив-Бургас, на проекта на „Пристанище Бургас“ и проучванията за внедряване на Системата за управление на железопътния трафик в Европа (ERTMS)“, уточни той, цитиран от пресцентъра на ведомството.
Още: Кьовеши постигна рядка присъда в България, но не по големите разследвания
Още: Германско издание: Защо гръцката икономика се справя удивително добре?
Още: Последни данни: Къде е България по благосъстояние и БВП на човек в ЕС?
Зацикляне при пътните проекти
Справка в системата за еврофондовете ИСУН 2020 показва обаче, че няма договаряне с ЕК на пари за пътна инфраструктура. В началото на програмата беше посочено, че за пътния сектор е заложено изграждането на АМ „Русе – Велико Търново“ и на тунела под „Шипка“, който ще осигури бърза връзка между Централна, Северна и Южна България. Завършването на АМ „Струма“ е друг приоритет в оста за пътни проекти.
Какво обаче се случва? Въпреки първите копки на тунела под "Шипка" строителството беше спряно през 2024 г. заради грешки и пропуски в документацията. В началото на април падна поредната пречка пред изграждането му, след като ВАС отмени регулации за ново строителство около Природен парк "Българка". Само че има и проблеми. Подписани са договори за проектиране, строителство и надзор, заложено е изграждането на 5 тунела с обща дължина 4 километра, а срокът за изпълнение е 3,5 години, стана ясно от изслушване на регионалния министър Виолета Коритарова в парламента през юли. Общата сума на проекта е 358 милиона лв. с ДДС, но се налагат и нови отчуждителни процедури. Строителството ще започне след процедурите по проектиране и след издаване на разрешения за строеж, тъй като има допуснати грешки в подробните устройствени планове и кадастралните карти на различни територии в община Казанлък и община Габрово. Именно тези пропуски забавят продължаването на строителството, се разбра от думите на регионалния министър.
Още: ОББ: Услугите и строителството дърпат икономиката
Още: Цената на природния газ в Европа пресече психологическа граница
Още: "Изграждането на тунела под Шипка се чака 127 години": Регионалният министър разкри пропуски
Още: Цената на петрола продължава да се движи в изненадваща посока
Още: Финансист: Безумията с бюджета купуват гласове
Снимка: АПИ
Строителството на магистралата Русе - Велико Търново също е в застой въпреки първата копка през декември 2023 г.: На 3 декември започва изграждането на автомагистрала „Русе - Велико Търново“ (КАРТА).
За АМ "Струма" пък еколозите и властта водят постоянни спорове откъде точно да минава пътя - заради Кресненското дефиле: Съдът позволи строежа на магистрала "Струма" през Кресна без нов ОВОС.
Пари за интермодалност
Зам.-министър Недялков говори и за програмата за изграждане на зарядни станции за алтернативни горива, по която бюджетът е общо 92 млн. лева. От тях 42,4 млн. лева са предвидени за изграждане на зарядна инфраструктура за електрически превозни средства по трансевропейската транспортна мрежа (TEN-T), а 49,6 млн. лева са за изграждане на инфраструктура за алтернативни горива в пристанищата.
„По проекта за подпомагане на интермодални оператори са осигурени 34,5 млн. лева. Допустими кандидати са всички оператори на жп терминали, пристанищни оператори, както и оператори на логистични и спедиторски терминали във вътрешността на страната“, каза Димитър Недялков.
Справка в ИСУН показва, че общият бюджет тук е 788.8 млн. лв. От тях са договорени 158 млн. лв. по пет проекта: модернизацията на жп гарите в Стара Загора и Нова Загора (22 млн. лв.); проучвания за внедряване на ERTMS в жп транспорта (6.2 млн. лв.); разширяване на ГИС на НКЖИ (21.4 млн. лв.); драгиране на пристанище Бургас (70.3 млн. лв.); рехабилитация на вълнолома на пристанище Бургас (38 млн. лв.).
Още: България рискува да загуби десетки милиони от ЕС за земеделие
Напредък при жп проектите
Най-добре се изпълняват железопътните проекти по програмата за транспортна свързаност. Там са договорени близо 73% от средствата, като се довършват основно обекти от изминалия програмен период 2014 - 2020 г. Става дума например за жп участъка Елин Пелин - Костенец (1.3 млрд. лв.) и Пловдив - Бургас (731 млн. лв.). Те трябва да бъдат завършени до 2027 г.
Тук проблемът е, че има забавяне и трябва да разчитаме на повече средства от собствения бюджет - 1.028 млрд. лв., отколкото на европари - 1.013 млрд. лв.
Бюджетът за железопътна инфраструктура през настоящия програмен период е близо 1.4 милиарда лева. От тях 1.2 млрд. лева са безвъзмездна помощ, като засега са разплатени близо 104 млн. лв.
Още: Стана ясно кога стартира строителството на магистрала "Черно море"
