Подписахме безпрецедентно Национално тристранно споразумение. Аз нямам спомен да е правено нещо такова в България. Така започна представянето на документа Кирил Домусчиев на пресконференция в Министерския съвет.
Целта на това споразумение е преодоляването на националните дисбаланси вследствие на коронавируса и стари натрупани проблеми - бизнес среда, икономика, демография, пазар на труда и социална защита.
Мерките са в четири области: икономика, енергетика, образование и демография.
Това Национално споразумение е със статут на програма и национални приоритети, подчерта икономическия министър Емил Караников. НСТС е най-легитимния орган, който може да приеме подобен документ, каза той.
По думите на Домусчиев документът е продукт на 7 месеца преговори между бизнеса и синдикатите в НСТС, а след това е бил съгласуван и с премиера Бойко Борисов и министрите му.
Споразумението е било готово още в края на февруари, но заради коронавируса, подписването му е било отложено, обясни Пламен Димитров от КНСБ."Ние претендираме, че със договореностите е добре да се съобрази всяко следващо правителство, защото това е трудно постигнато споразумение с компромиси от двете страни.", каза той.
"БВП ще бъде 60% от този на ЕС. Ще бъдат разработени 3 плана за действие. Идеята за това споразумение се роди преди около година. Трябва България да бъде една модерна държава с модерно мислене, модерен бизнес и модерни синдикати. Така решихме да заровим томахавките и да направим компромиси и от двете страни", обясни Домусчиев.
"Таргетът ни е в следващите 6 до 8 месеца по всички тези мерки да бъдат започнати действия – законодателни постъпки или реформи. Тук са приоритетите на абсолютно всичко, което трябва да се случи в рамките на мандата на това правителство.То ще има и голямо значение и принос за преодоляване на кризата с коронавируса", подчерта той.
"До 10 дни ще свикаме Национален икономически съвет, защото трябва да започнем работа. Тук има краткосрочни, средносрочни и дългосрочни цели. По спешните трябва да заработим веднага", обясни икономическия министър.
Вицепремиерът Марияна Николова добави, че след дългите преговори в НСТС са разработени 54 антикризисни социални и икономически мерки заради кризата от коронавируса, които са изпратени за съгласуване по различите министерства. До 10 дни те трябва да изразят становището си. Мерките ще изискват и промени в закони и нормативни актове.
За да се постигне споразумението всяка страна е направила отстъпки: Бизнесът, че ще продължи да плаща първите три дни болничен на работниците, а синдикатите, че в края на годината няма да се връщат пари на най-бедните българи, обясни соиалният министър Деница Сачева.
Най-важното от всичко, е това, че България не допусна огромни допълнителни разходи. С това споразумение се осигурява социален мир, което е добър сигнал за всички инвеститори. Това им дава сигурност в момент, когато другите страни не знаят какво да правят подчерта Цветан Симеонов от БТПП.
Какво урежда споразумението?
Кирил Домусчиев обобщи приоритетите в областта на икономиката. Според него национален приоритет трябва да е влизането на България в ОИСР, Шенгенското пространство и чакалнята на Еврозоната.
"Другите приоритети трябва да са борба със сивата икономика и корупцията, демонополизацията и картелите. Разработване на стратегия България 2030 за подпомагане на индустрии у нас, които имат конкурентни предимства сред останалите в ЕС. Ускорено изграждане на е-управление, ограничаване и намаляване на административната тежест над бизнеса, облекчаване на дейността на малките и средни предприятия. Насърчаване на инвестициите в слаборазвити райони, Национална стратегия за участие в четвъртата индустриална революция, както и продължаване на усилията за администрацивния контрол и разширяване на приложното поле на мълчаливото съгласие", допълни Домусчиев.
Министър Караниколов обяви, че по повод влизането ни в чакалнята на еврозоната правителството е приело решение за увеличаване на капитала на ББР със 140 млн. лева, във връзка със стабилизирането на Първа инвестиционна банка (ПИБ). "До десетина дена ще има допълнителна информация за това", каза той.
Ще работи по развитие на региони със сериозен дисбаланс в страната, следват и дигитализацията, по която сме сред последните места в ЕС. Скоро през Министерския съвет ще мине и проектът за Индустриалните зони и тяхното развитие, добави Караниколов.
От 2021г. минималната заплата вече по отрасли
Минималната работна заплата ще бъде определяна вече по отрасли чрез браншови преговори, които ще започнат още тази година. Методиката за изчислението на определени дейности по класификатора и по категории на труд тепърва започва да се утонява. Тя ще е готова за приложение от 2021 г. Стана още ясно по време на брифинга.
Минималната работна заплата остава, тя няма да бъде универсална за всички икономически дейности. За някои ще се предоговаря от синдикати и бизнес, за да махнем максималните осигурителни прагове, подчерта вицепремиерът Марияна Николова.
Как ще се изчислява тя? Минималната работна заплата от 2021г. ще расте по сектори
В областта на енергетиката приоритетите и мерките обобщи енергийният министър Теменужка Петкова.
"От това как ще се развива енергетиката ни от тук нататък, ще зависи колко конкурентноспособни ще бъдат българският бизнес и икономиката", посочи тя.
"Приехме разработването и приемането на енергийна стратегия на България до 2030-а с хоризонт до 2050-а. Този документ ще даде ясната визия за това какво ще се случва в сектор "Енергетика", пречупено през призмата на европейската "Зелена сделка". Договорихме се за разработването на ясна визия за бъдещето на Маришкия басейн, комплексът, който е енергийното сърце на България, свързан с развитието на въгледобива, производството на ел. енергия. До голяма степен именно този комплекс гарантира енергийната сигурност на страната", подчерта Петкова.
"Зелената сделка" дава възможност за икономически растеж и ЕС ще предостави сериозен финансов ресурс за тази цел. На първо място, обаче, трябва да отстояваме своята енергийна сигурност. Всяка една държава трябва сама да може да определя своя електроенергиен микс", допълни Петкова.
Три червени линии по отношение на "Зелената сделка" за залегнали в споразумението и са приети от правителството: Парижкото споразумение като цяло - осигуряване на 40% чиста енергия, не както иска ЕК 50%; да не се пренасочват средства от националните постъпления при продажбата на емисии към Европа; въвеждане на механизъм на задграничен международен данък, който да постави българските предприятия в конкурентна среда спрямо чужди фирми в сектора. Това обобщи Пламен Димитров от КНСБ.
"Безспорно друга важна тема е пълната либерализация на пазара на електрическа енергия в България, защото години наред сме една от последните страни членки на ЕС, която не го е сторила, но имаме ангажименти, които трябва да спазим. Либерализацията ни ще мине през няколко фази, като срокът е между 3 и 5 години", пресметна Петкова.
"Българският потребител трябва да бъде максимално защитен, защото сме едни от първенците по енергийна бедност в ЕС". Първата стъпка е да се разработи механизъм и правила за защита на уязвимите клиенти, подчерта Петкова. Едва след това можем да говорим за пълна либерализация на пазара на елктрическа енергия за бита, подчерта министъра.
"Либерализацията на пазара на електроенергия не може да се случи с преференциални договори с централи за изкупуване на енергия на преференциални цени", посочи на свой ред Васил Велев от АИКБ. Очакваме обединение на енергийния пазар "ден напред" да заработи най-късно до октомври тази година, каза още той.
Председателят на КНСБ Пламен Димитров допълни, че в сектор "Енергетика" има важни мерки за стабилизиране на държавните предприятия: "Национална програма за функционирането на комплекса Марица-Изток е за 5 години напред. Има ангажимент да се стабилизира финансово държавата в енергетиката и да се намери решение за компенсиране на тарифния дефицит в НЕК чрез споразумение с КЕВР".
Всеки акт на правителството, приет без съгласуване с НСТС, може да бъде оспорен, напомни синдикалист
Мерки в областта на демографията, образование, пазар на труда, трудова миграция и доходи:
В 9 области се разработват комплекс от мерки срещу демографската криза, подчерта Димитров.
"Може би най-важната мярка е, че ще се създаде Национална програма за заселване на хора от трети страни от български произход.Ще има и една специализирана форма на целева регистрация на всички в тази програма, с оглед защитата им от дискриминация и експлоатация на пазара на труда.", каза той. Те ще получават и преференции при влизане в България, има и идеи как всичко да се случи чрез орган, който ще контролира процеса, обясни той.
Ще се разработи Национална програма за жилищна политика, продължи Димитров. Такава програма не е имало досега. Чрез нея освен енергийната ефективност, ще се осигурява и обезпеченост на настаняването на важни за икономиката на определени райони специалисти, обясни той.
През оперативна програма "Човешки ресурси" в този програмен период ще се разработят профили на необходимите за икономиката дигитални умения в отделните сектори, умения и длъжности. Ще ги разработят социалните партньори.
Основен акцент тук ще бъде насърчаването на обучението през целия живот чрез: индивидуални сметки за обучение през целия живот, изграждане на секторни фондове за преквалификация и разширяване на възможностите за чиракуване в производствена цена.
В образованието има един раздел, в който е казано, преведено на човешки език, повече инженерлък в държавния прием и по-малко "Европеистика" и "Публична администрация", т.е. ще се работи за увеличаване на студентите в приложните професии, особено техническите и математическите, подчерта Манолов.
Ще се въведе и механизъм, с който завършилите държавна поръчка в България, ще бъдат задължавани да работят в страната, която им е платила образованието. "Да произвеждаме кадри за развити икономики е атестат за незрялост на едно общество", подчерта той.
Административната реформа продължава: В България има прекалено много общини 265, прекалено много области - 28, чиято административна структура създава проблеми на всякакви нива, поясни друга реформа, заложена споразумението, Димитър Манолов.
Стартира цялостна реформа на системата на социалното подпомагане, обяви още той - "сегашната е отдалечена от живия живот" и "кърпена", на 70 години.
"Мащабната реформа в социалното подпомагане е изключително важна. Към момента социалните разходи са най-големите в бюджета. Те са в размер на 31,7% от общите разходи. По-голямата ефекивност и преодоляване на усещането, че България не е социална държава, говори точно за нужда от реформа", каза социалният министър Деница Сачева. Изключително амбициозни цели имаме за разходите за социална защита 20% от БВП през 2022г., към момента сме на 11,7%, подчерта тя.
Социалните помощи ще се обвържат с учене и полагане на труд и в частния сектор, подчертаха от бизнеса.
За какво не се разбраха социалните партньори? Работещите родители без допълнителен отпуск заради коронавируса
