С доста спорове и някои лични нападки, депутатите успяха да приемат Държавното обществено осигуряване за догодина - и на второ четене. По-рано днес, 1 декември, беше приет и бюджетът за НЗОК.
Бюджетът по същество
Предвидените приходи са 10,046 млрд. лева, или с 413,2 млн. лв. повече от 2015 г. От осигурителни вноски ще бъдат събрани 4,969 млрд. лева. Разходите и трансферите са в размер 10 044,3 млн. лв., или с 415 млн. лв. повече от 2015 г. Основният разход продължава да бъде за пенсии – залага се сумата от 8,74 млрд. лева, или с 347 млн. лв. повече от 2015 г. Средният размер на пенсията през 2016 г. се предвижда да бъде 331,62 лв. при 320,55 лв. за 2015 г. От 1 юли догодина минималната пенсия става 161,38 лева, а от 1 януари до 1 юли - 157,44 лв.
Най-ниският минимален осигурителен доход е равен на 420 лв. - очакваният размер на минималната работна заплата от началото на 2016 г, но без тук да влизат регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводителите, за които минималния доход остана 300 лева. Диференцираният минимален осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, съобразно облагаемия им доход за 2014 г., e съответно 420 лв., 450 лв., 500 лв. и 550 лв., се запазва на нивото на 2015 г., но се увеличава минималният осигурителен доход за земеделските стопани и тютюнопроизводители от 300 лв. на 330 лв. Запазва се размерът на максималния осигурителен доход за всички осигурени лица - 2600 лв. За 2016 г. не се правят вноски за фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите”. Максималният размер на гарантираните вземания е 1200 лв.
Повишават се възрастта и осигурителният стаж при пенсиониране за всички категории труд и се въвежда минимална възраст за пенсиониране на лицата по чл. 69 от КСО т.е. служителите от сектор „Сигурност“ - с постепенно увеличение от по два месеца до крайно увеличение от 2 години и 2 месеца. Минималният размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст и социалната пенсия за старост се увеличават от 1 юли 2016 г. с процента, определен по чл. 100 на КСО. Въвежда се право на избор за прехвърляне на втората пенсия между фондовете за допълнително задължително осигуряване и ДОО.
Въвежда се и възможност за пенсия в намален размер на лицата, на които не им достига стаж. Запазва се минималният дневен размер на обезщетението за безработица - 7,20 лв. Обезщетението за отглеждане на дете до 2 г. през втората година остава 340 лева месечно.
Дебатът
Подобно на бюджета за НЗОК, предложенията на опозицията не бяха приети от управляващите. Доста голямо убеждаване падна по отношение на майчинството и предложението на БСП по темата. Там бившият икономически и енергиен министър Драгомир Стойнев отправи критики, че не се увеличават майчинските за майките, които се осигуряват спрямо вдигането на минималната работна заплата – 420 лева. Предложението на БСП беше разходите да се увеличат с 37 млн. лева, като на практика същото беше предложението и на БДЦ, а ДПС поискаха майчинските да станат 380 лева. Стигна се и до протести как се води заседанието – Менда Стоянова нападна Стойнев, че обвинява ГЕРБ, че дели децата на партиен признак и "му го върна", че избирателите му са "извън фертилна възраст". Корнелия Нинова пък настоя, че с вдигането на минималната заплата се вдигат и осигуровките, от които се плащат после майчинските, а сега майчинските си остават под минималната заплата. Така за майчинство остават 340 лева на дете до 2-годишна възраст. По-важното е обаче, че се вдигна границата, при която бременна или в напреднал етап на ин витро лечение жена получава обезщетение при преместване от една работа на друга. Сега границата става 24 месеца, като досега тя беше 18 месеца. Ако жената е работила по-малко от границата преди да смени работата си, взема 80% от среднодневното брутно трудово възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху които са внесени или дължими осигурителни вноски, а за самоосигуряващите се лица - внесени осигурителни вноски за майчинство. Ако е работила над границата, дневното парично обезщетение е в размер на разликата между полученото среднодневно брутно трудово възнаграждение през 24-те календарни месеца, предхождащи месеца на трудоустрояването, но не повече от среднодневния размер на максималния месечен осигурителен доход, и получаваното среднодневно брутно трудово възнаграждение след трудоустрояването.
БСП, начело с Михаил Миков, поиска и двойно увеличение на предвидените звъв фонд "Безработица" средства. Управляващите предложиха малко над 221 млн. лева, докато социалистите настояха за 443 млн. лева. Предложението на БСП беше да се вдигне с 1% вноската за безработица, за да се осигурят допълнителните приходи. То не беше прието. Реформаторите пък поискаха с около 5 млн. лева повече за социални помощи и обезщетение – от 7,20 лева на ден до 8 лева. И това предложение не мина. Не минаха и исканията на БСП и БДЦ дневното обезщетение за безработица да стане 12 лева.
Мина обаче предложение на ДПС за увеличение с общо 2 млн. лева на заплатите на персонала на НОИ. А Димитър Байрактаров от „Патриотичния фронт“ се възмути, че никой не предложи и не влезе в дискусия как да се компенсира дефицит от 4,65 млрд. лева. И не пропусна да влезе в спор с водещия пленарното заседание Димитър Главчев, като му каза да не му прави забележка и да го прекъсва и да се научи, че е "пръв между равни".
Спор се разгоря и за осигурителния доход на регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводителите. Предложението беше тези субекти да се осигуряват върху 330 лева, но Байрактаров поиска осигуряване върху 420 лева, защото другите самоосигуряващи се лица, с доход до 5400 лева, се осигуряват върху толкова. ДПС, БСП и бившата група на Николай Бареков пък поискаха намаляване на границата – от 330 лева на 300 лева, като червените и напусналите Бареков депутати пожелаха вдигане на максималния осигурителен доход на 2860 лева. Като аргумент бившият социален министър Хасен Адемов намеси други видове осигуровки – социални и здравни, които много се увеличавали, но не оспори логиката на Байрактаров. Адемов нападна по линия „защо изключваме огромното количество служещи в армията, а се занимаваме с 8000 самоосигуряващи се земеделски производители“. А Корнелия Нинова помоли да не се противопоставят "едни групи българи на други". В крайна сметка осигурителният доход на тютюнопроизводителите беше свален на 300 лева - с гласовете на ГЕРБ, на БСП и на ДПС. Не минаха обаче предложенията на БСП и хората на Бареков за максимален доход от 2860 лева.
Последният голям спор беше за минималната пенсия. ДПС предложиха 171,38 лева минимална пенсия от 1 юли, а "Патриотичният фронт" в лицето на Димитър Байрактаров поиска 306 лева - заради прага на бедност. И двете предложения не бяха приети, с което пенсията остана в размера на предложението по вносител - до 1 юли 157,44 лева, след 1 юли - 161,38 лева. Интересното беше, че Реформаторите, Патриотите и БДЦ подкрепиха предложението на Димитър Байрактаров.
