Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ), Българската стопанска камара (БСК), Българската търговско-промишлена палата (БТПП) и Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) отправиха сериозни критики към КЕВР след вчерашното открито заседание на комисията. На него се обсъди промяната на цената на тока за следващия регулаторен период.
1. Регулирани цени
КЕВР продължава досегашната погрешна практика на субсидиране на домакинствата от българския бизнес. Небитовите потребители на ниско напрежение ще купуват с 40% по-скъпа енергия, в сравнение с домакинствата. Възразяваме срещу този подход, тъй като той деформира пазарните отношения, преследва псевдосоциални цели и по същество обезсмисля политиките за енергийна ефективност в бита, казват работодателите.
2. Свободен пазар
С промените в Закона за енергетиката през март 2015 г. беше поет ангажимент ценовите тежести, които българската индустрия понася, да бъдат намалени. Вместо това, КЕВР „изненада“ индустрията с повече от двукратно увеличена ценова добавка „задължения към обществото“ (от 18 до 40 лв./МВтч), оплакват се работодателите. Това води до скок в цените за потребителите на високо напрежение с 20%, а на цените за средно напрежение – с 15%. Категорично не приемаме предложеното увеличение, казват работодателите. Рязкото влошаване на ценовите позиции на практически всички индустриални сектори в икономиката пряко ще доведе до загуба на пазарни позиции, срив в експорта, загуба на работни места и рязко ограничаване на инвестиционната активност. В същото време, енергията за износ продължава да бъде освободена от компонента „задължения към обществото“.
3. Дефицити на НЕК
В ценовото заявление на НЕК се съобщава за допълнително натрупан дефицит от 1 300 млн. лв., дължащ се на регулаторните решения отпреди една година. Този нов дефицит представлява огромен риск не само за енергетиката, а и за цялата икономика. Отговорност на КЕВР е да предложи мерки за спешното му решаване, но чрез капиталови и дългови инструменти и чрез реформи и преструктуриране, а не чрез увеличаване на цените за бизнеса. Паралелно с това, продължава безотказното изкупуване на субсидирана енергия от всички възможни производители, въпреки поетите ангажименти.
4. Разходопокривен подход
КЕВР продължава да използва порочния разходопокривен подход и да определя индивидуални цени на всяко енергийно дружество на базата на заявени от него разходи. Стимулира се не намаляването, а “обосноваването“ на все по-големи разходи. Така неефективностите в енергийната система растат и, вместо да бъдат санкционирани, се калкулират в цените. Същият неприемлив подход е приложен и при модела „цена за задължение към обществото” – това е директна пазарно необоснована преразпределителна мярка за изземване на финансов ресурс от пазарно функциониращи предприятия и натрупването му към неконкурентноспособни и непазарно работещи предприятия.
5. Изкупуване на електроенергия от обществения доставчик
Основната причина за създаването и поддържането на структурни дебаланси и финансови дефицити в българската енергийна сфера е, че вместо по пазарна цена, общественият доставчик изкупува по непазарно определени цени електрическата енергия от възобновяеми източници (по чл. 94 от Закона за енергетиката) и по дългосрочните договори за изкупуване на електрическа енергия (ДДИЕЕ). Постигнатите споразумения по ДДИЕЕ от 08.04.2015 г. за изменение на цените за разполагаемост са добра, но малка и недостатъчна крачка в тази посока. Настояваме за намиране на устойчиво и пазарно обосновано решение на този проблем.
6. Нов пазарен модел
Липсата на конкуренция между производителите на енергия до голяма степен обезсмисля усилията за либерализация. Държавните дружества от групата на Българския енергиен холдинг предлагат над 90% от енергията за т. нар. свободен пазар. Без решителни структурни реформи и промени на пазарните правила не може да се очакват ползи за потребителите – предвидими и справедливи цени, и надеждно снабдяване. Усилията в посока създаване на електроенергийна борса биха били полезни, само ако са част от добре обмислен и осъществен нов пазарен модел, до реализацията на който не трябва да се пристъпва към увеличение на цени за крайните клиенти на свободния пазар в сектор „Електроенергетика”.
