Президентът Росен Плевнелиев отказа да разсекрети стенограмата от консултациите, проведени с парламентарните партии за КТБ на 29 юни т.г. с мотива, че информацията не е от значим обществен интерес. Това става ясно от отговора на президентската администрация до Стефан Стойков, който поиска да му бъде предоставен документът по Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ).
Стойков е юрист, един от активните участници в протестите миналото лято.
Консултациите бяха свикани спешно от държавния глава след кризата с КТБ и опитите за дестабилизиране на банковия сектор. На тях присъстваха премиерът, представители на парламентарните партии, управителят и подуправителят на БНБ. Разговорите завършиха с общо становище, че банковата система е стабилна, а влоговете на гражданите и фирмите са гарантирани.
За разсекретяване на стенограмата от това заседание настояваха и от БСП, тъй като имаше разнопосочни информации за позициите, застъпени от присъстващите представители на партии, припомня в утрешния си брой вестник "Сега".
В отказа на президентството, подписан от главния секретар на президента Росен Кожухаров, се посочва, че информацията, изнесена от БНБ по време на заседанието, представлява "професионална тайна" по Закона за кредитните институции и достъпът до нея е ограничен.
Отделно от това стенограмата представлявала и "служебна обществена информация" по смисъл на чл. 13 от ЗДОИ, което също я поставяло под специална защита. Достъпът до подобен тип информация можело да бъде ограничен, "когато тя е свързана с оперативната подготовка на актовете на органите и няма самостоятелно значение". Според юристите на Плевнелиев изразените на заседанието мнения, становища и препоръки нямат самостоятелно значение. Законът допуска изключение само за случаите, когато е налице "надделяващ обществен интерес". Правистите на Плевнелиев обаче преценили, че казаното по време на консултациите не е от чак такъв обществен интерес.
Стефан Стойков обжалва отказа пред Софийския административен съд.
Към настоящия момент КТБ и ТБ Виктория продължават да имат огромен недостиг от ликвидни средства, необходими за изплащане на задълженията към депозантите и другите кредитори, които са съответно в размер на около 6.3 млрд. лева за КТБ и 284 млн. лева за ТБ Виктория, подчертаха от БНБ по-рано днес.
От там уточниха: "Поради тази причина не са налице условия за излизане от процедурата на специален надзор, под който двете банки са поставени, тъй като няма осигурени достатъчно ликвидни средства, с които банките да посрещнат потенциално ново масирано изтегляне на депозити от техните клиентите".
