Съмненията, че актуализацията на Държавния бюджет за 2020 г. ще открехне вратичка за теглене на дълг от Международния валутен фонд отново излязоха на дневен ред при гледането в пленарна зала на окончателните промени в макрорамката за 2020 г. Румен Гечев от БСП отново предупреди за опасността да попаднем под опеката Фонда и настоя всички текстове, предполагащи такава възможност да бъдат оттеглени, а не само този, в който се споменава МВФ и ги цитира.
"Това, което искат да кажат нашите колеги, е да разрешат на министъра на финансите, респ. на правителството да тегли нов заем на външните пазари от международни финансови институции", поясни той и подчерта, че точно МВФ е международната финансова институция, която финансира външни дългове, за разлика от Европейската инвестиционна банка и Европейската банка за възстановяване и развитие, които финансират проекти. Световната банка също не финансира външни дългове, посочи той и уточни - тя финансира конкретни инвестиционни проекти с участието на държавата и финансира само държавното участие, а частното крило Световната банка - Международната финансова корпорация, която е различно юридическо лице, финансира частни проекти.
"Настояваме да се излезе на трибуната и да се каже, че този въпрос е приключил и че България няма да тегли заеми от МВФ", призова управляващите той и предупреди, че обвързването ни с МВФ би довело до оскъпяване на нашите кредити от търговски банки в България и извън нея, поради факта, че след като една страна отива при МВФ, означава автоматически, че тя не е в добро състояние.
Председателят на бюджетната комисия Менда Стоянова потвърди, че е оттеглила предложението си за чл. 68а, както вчера бе призована, включително от финансовия министър, но отказа да направи същото с текста, отнасящ се до международните финансови институции.
"Не съм съгласна да оттегля предложението си за допълване на ал. 2 на чл. 68, което разширява възможността да се ползват заеми от други финансови институции – Европейската инвестиционна банка, Банката на Съвета на Европа, с които в момента водим разговори за дългово финансиране, програмно финансиране на определени сектори", категорично заяви тя. Според Стоянова това е възможност, от която не трябва да лишаваме правителството като източник на допълнително финансиране, освен държавните ценни книжа на външния и вътрешния пазар.
"Колкото до МВФ, предлагам, тъй като съм изтеглила моето предложение, да не спекулираме, че с тази добавка - и други финансови институции, имаме предвид МВФ и се опитваме да го прекараме оттам", добави Стоянова. Тя увери: "Когато дойде време да говорим, че имаме нужда от още един източник на финансиране, ако са изчерпани другите или предлагащи по-изгодни условия, тук в този парламент ще разискваме тази тема. Но сега не му е времето. Така каза и министърът на финансите. Аз подкрепям неговото мнение".
Гечев продължи да настоява, че не е достатъчно оттеглянето на текста с излишното позоваване на МВФ и предложи редакция на на чл. 68, като вместо "международни финансови институции“ се запише "както и външен държавен дълг от международния пазар "и поясни защо: "Защото не може да вярваме тук на уговорки. МВФ е международна финансова институция".
В заключение на дебата, финансовият министър Владислав Горанов увери, че с увеличаването на лимита на държавен дълг ще търси най-оптималните решения за финансирането на българския бюджет и че всяко едно действие ще е публично и няма да остане скрито от парламента като работодател на Министерския съвет.
"Разбира се във въоръжение на правителството трябва да бъдат всички възможни алтернативни сценарии за финансиране, защото действително при ситуация на валутен борд, най-неприятното усещане е бюджетът да остане без ликвидност“, каза още той.
За новия дълг Горанов увери: "Той ще се харчи само в рамките на бюджета, по начина, който е гласуван от Народното събрание и се надявам след няколко месеца да сме забравили най-драматичната част от кризата, в която се намираме".
