Само месец преди финала на календарната и финансовата година, правителството разполага с над 1 млрд. лева бюджетен излишък за харчене. Според данните на финансовото министерство в края на ноември превишението на приходите над разходите по консолидираната фискална програма (държавния бюджет заедно с бюджетите на общините, на съдебната власт, държавното осигуряване и здравната каса) е 1.072 млрд. лв., или 0.9% от БВП, почти колкото бе и в края на октомври, коментира в. "Сега".
Още: В Сърбия треперят ще им спре ли България руския газ
Още: Държавата тупа топката с хартиената фабрика в Стамболийски
Положението е факт, макар че според Закона за държавния бюджет за тази година е заложен дефицит от 2% т.е. 1,1% още не са "изпълнени". На всичкото отгоре тази година беше изтеглен дълг от над 1 млрд. лева заради покупката на 8 изтребителя F-16. Това увеличи дефицита от първоначално планираните 600 млн. лв. на 2,4 млрд. лв., или 2% от БВП.
Сега правителството има един месец да изхарчи над 3 млрд. лв., ако смята да изпълни параметрите на бюджета. Все пак преди дни финансовият министър Владислав Горанов заяви, че годината ще приключи с далеч по-нисък дефицит от планираните 2%, но не уточни с колко.
Данните за изпълнението на бюджета в края на ноември показват, че дори и сделката с изтребителите не е била в състояние да компенсира неизпълнението на разходната част на бюджета за 2019 г. Така например само месец преди края на годината са извършени 83.7% от планираните общи разходи. В същото време изпълнението на приходите в края на ноември е над 90%. По-подробни данни за октомври показват, че само 59.5% от заложените капиталови инвестиции в държавния бюджет са били реализирани. Сумата им е 2,7 млрд. лв., като 1,8 млрд. лв. от тях е всъщност за покупката на изтребителите.
Още: Производителите на грозде получиха над 1 млн. лв. за борба с вредителите
Още: Германско издание: Защо гръцката икономика се справя удивително добре?
Спрямо ноември 2018 г. приходите в държавния бюджет нарастват с 4,012 млрд. лв., като ръст се отчита както при данъчните и неданъчните приходи, така и при постъпленията в частта на помощите и даренията, където постъпват основно грантовете по програмите и фондовете на ЕС. Ръстът при данъчните приходи е в размер на 2,738 млрд. лв., неданъчните приходи нарастват с 1,014 млрд. лв., а приходите от помощи и дарения – с 260,2 млн. лв.
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Още: Последни данни: Къде е България по благосъстояние и БВП на човек в ЕС?
Разминаването между заложените на хартия бюджетни параметри и реалното им изпълнение показва за пореден път порочния начин, по който се пише основният финансов закон на страната - със залагане на подценени приходи, които лесно се преизпълняват, и завишени капиталови инвестиции, които така и не се извършват. Вместо това кабинетът има свободата да прави непланирани харчове и да финансира спорни проекти по свое усмотрение, без да иска позволение от Народното събрание. През годината почти не е имало заседание на Министерския съвет, в което министрите да не гласуват извънредни допълнителни харчове за сметка на преструктуриране на разходи в бюджета. Миналата година през декември кабинетът ударно разпредели към министерствата 1.7 млрд. лв. от натрупания излишък. Предни години по такъв начин бе финансирана спорната програма за саниране на жилища.
