Не очаквам 2024 година България да стане член на еврозоната - това каза пред БНР Ивайло Калфин, изпълнителен директор на Европейската фондация за подобряване на условията на живот и труд, бивш министър на социалната политика и бивш вицепремиер.
„Тази година, общо взето, си я измислихме ние.“
Добре е да се готвим за участие в еврозоната, но не да влезем с политически натиск или политическа уговорка, коментира Калфин.
„Да бъдем готови, означава българската икономика да се доближи до европейските по доходи и производителност.“
Има план и стратегия, но в тях не се говори какво правим и какво променяме в икономиката и политиката на доходите, за да се доближим, изтъкна Ивайло Калфин.
„Ако влизаме в еврото, за да забравим за лева - това не е добра идея. Ако влизаме, за да дадем повече възможности за икономиката си - това е нещо, което си заслужава.“
Т.нар. чакалня за еврозоната ERM II не е място за чакане, а за много активна работа, напомни той.
„Имаме достатъчно време, вместо да се вторачваме в срокове, да помислим как може икономиката ни да тръгне нагоре. Като кажем – България е бедна, виждаме колко много средства могат да се пилеят през бюджета, вместо да отидат където трябва. Има много какво да се направи, за да се подобри средата и доходите на българите.“
Не трябва да имаме свръхочаквания за влизане в Шенген, смята още Калфин. Според него не трябва да си превеждаме призива на Европейския парламент като скорошно решаване на проблема, който е по-дълбок – да сме сигурна държава не означава само добра дипломация, а работещи институции.
„Той е в интерес на България, не е да влезем, за да си закачим някоя значка в Шенген.“
Пенсионната система трябва да се върне обратно към логиката си, подчерта Ивайло Калфин.
„Логиката е, че пенсионното осигуряване е вид спестяване. Това не са пари, които се дават като данъците на държавата и тя ги харчи за други неща. Човек, докато работи, се осигурява, и след като спре вече да работи, когато е възрастен и няма възможност да получава доходи от труд, това негово спестяване му се връща обратно.“
Като всяко спестяване пенсията би трябвало да зависи от това колко пари сме спестили, върху каква сума сме се осигурявали и колко дълго сме го правили, уточни Калфин.
През последните години близо половината от пенсионерите получават една и съща пенсия, независимо от стажа и осигуровките и тя е под линията на бедността, подчерта бившият социален министър.
Според Ивайло Калфин антикризисните 50 лева, които се дават като добавка към пенсиите, допълнително са объркали пенсионната система, защото е трябвало да бъдат давани като социални помощи.
Целта на пенсионното осигуряване не е да се дават някакви пари, независимо дали с тях може да се преживее или не, а да се следи т.нар. заместващ доход – колко от дохода докато работим ни остава след пенсиониране, подчерта Калфин. По думите му в момента е под 40%, а целта е да стигне 60-70%, „така че да може да си позволи в пенсия ако не живот в охолство, поне не в мизерия“.
Според Калфин действия, каквито се предприемат от 2018 година насам лишават пенсионната система от абсолютно всякаква логика.
„За мен е важно да се приеме методът, по който пенсиите да се увеличават. Който да бъде постоянен и колкото пари има в бюджета да се отделят, да отиват по този метод, за да бъдат справедливи пенсиите. А хората с ниски пенсии трябва да получават допълнително подпомагане по линия на социалната система.“
Още: Хърватия е готова да приеме еврото преди България
