Намалението, а у нас премахването изцяло на ДДС, не се пренася към потребителите чрез по-ниски крайни цени. Може би това ще е предупредителен сигнал към политиците, когато отново започнат да се упражняват в популизъм върху данъчната система. Това написа икономистът Лъчезар Богданов в профила си във Facebook.
„Цената на пшеницата през януари тази година е с 9% (средно за ЕС) и 10% (в България) над цената от януари 2022 г., докато на хлябът и хлебните изделия са с 34% по-скъпи в сравнение с преди 12 месеца“, заявява той.
„През зимата на миналата година започна рязко поскъпване на хлебната пшеница – както на българския пазар, така и като цяло в ЕС. През май 2022 г. цената на пшеницата е с 34% по-висока от цената през януари 2022 г. средно в ЕС, а в България пикът беше юни 2022 г., когато средната цена беше с 39% над цената през януари“, пише икономистът, като данните са от Agri-food Data Portal на DG Agriculture and Rural Developmpent на Европейската комисия.
След това обаче започна успокояване на пазарите и цените започват постепенно да спадат. Така вече през януари 2023 г. средномесечните цени са с 19-20% по-ниски от най-високите си стойности от пролетта.
„Цената на хляба и хлебните изделия, отчетени в индекса на потребителските цени на НСИ, също започват да нарастват още от началото на годината (след значително нарастване и през цялата 2021 г.). Тъй като от 1 юли ДДС за хляба и брашното е с нулева ставка, за сравнимост използваме индекс на нетните цени (т.е. без ДДС), който показва, че поскъпването продължава и през есента, дори когато цените на пшеницата падат значително. През януари 2023 г. цената на електроенергията също е по-ниска - след компенсациите от 200 лева при 233 лева през януари 2022 г.“, дава пример икономистът.
ОЩЕ: Хлябът няма да поскъпне, твърдят от бранша
