Промени размера
Аа Аа Аа Аа Аа

ЕРП-тата може да осъдят България за милиарди

09 май 2017, 08:00 часа • 3432 прочитания

Инвеститори водят международни арбитражни дела срещу България, които може да отворят огромни пробойни в държавния бюджет. Става дума за искове за над 2 млрд. лева. А сумата може да набъбне още по-застрашително, защото има още няколко компании, решени да се обърнат към международен трибунал, ако не успеят да постигнат извънсъдебно споразумение с властите в София. Стряскащата информация се съдържа в документ на Министерството на финансите, който отчита изпълнението на бюджета за 2016 година.

Три от делата, по които Република България е ответник, са добре известни. Те са заведени от големите електрокомпании ЕВН, "Енерго-Про" и ЧЕЗ. Само по тях претенциите надхвърлят 2 млрд. лева. Искът на австрийската ЕВН е за над 750 млн. евро, а на чешката "Енерго-Про" - за над 140 млн. евро, става ясно от отчета на МФ за 2016 г. Сумата, поискана от другата чешка компания - ЧЕЗ, още не е уточнена, но несъмнено и тя е многоцифрено число. До съд се стигна, тъй като от години българската държава в лицето най-вече на Комисията за енергийно и водно регулиране тормози инвеститорите с ценови еквилибристики, непрекъснати промени на правилата, проверки и заплахи за отнемане на лицензи. И трите дела се решават в ICSID - Международния център за уреждане на инвестиционни спорове във Вашингтон, пише в. "Сега".

В списъка на исковете, заведени срещу Република България в ICSID, фигурира и Държавният фонд "Генерален резерв" на Султаната Оман. Фондът, който бе вторият по големина акционер в КТБ, съди държавата за над 150 млн. евро заради фалита на банката. И тук спорът трябва да се реши от арбитрите на ICSID във Вашингтон.

Друга заплаха за бюджета идва от делото, заведено от акционерите в "Индустриален парк София". По него италианската компания "Финанциария Интернационале Реал Естейтс" и съдружниците й искат 57 млн. евро заради проблемите около изграждането на многофункционален парк в района на Божурище.

Във всички тези случаи компаниите обвиняват България, че нарушава междудържавните спогодби за защита на инвестициите.

Архивите показват, че в повечето случаи България губи този тип дела и се налага да плаща милиони обезщетения на инвеститорите. Дори в малкото случаи, когато държавата печели, победата излиза скъпо на бюджета. Показателен е спорът със собствениците на "Плама" - Плевен, които предявиха иск за обезщетение заради фалита на рафинерията. Адвокатите, наети от правителството, успяха да отхвърлят обвинението, но това костваше на хазната 12 млн. евро.

Производствата в международните арбитражи са сложни, бавни и струват скъпо и на двете страни. Не случайно частните инвеститори до последно се опитват да се споразумеят с политици и чиновници и завеждат дело само когато всички други средства са изчерпани. Документите разкриват, че всяка година бюджетът, тоест българските данъкоплатци, плащат милиони левове - за хонорари на адвокатите, за възнаграждения на арбитрите по споровете и други съдебни разноски. Според отчета на МФ през 2016 г. само за "организиране на защитата на държавния интерес по международни дела" хазната е олекнала с почти 36 млн. лева. Това е над половината от целия годишен бюджет на финансовото министерство.

Според официалната справка през миналата година въпросните 35.98 млн. лева са отишли за разноски на държавата по 12 дела - нашумели и по-малко известни, точещи се от дълги години и по-пресни. В списъка влизат споменатите вече казуси - като ЕВН, "Енерго Про", ЧЕЗ, Оманския фонд. Фигурират още спорът с "Атомстройекспорт" по казуса АЕЦ "Белене" и делото на "Новера", която навремето обслужваше сметосъбирането на София. В сумата с разноските са и парите, платени на консултантите по предоговарянето на цените на тока на двете "американски централи" - "Контур Глобал Марица-изток 3" и "Ей И ЕС 3-С Марица-изток 1". Миналата година са плащани разноски и за прашасали дела като случая със СТ-АД - германски инвеститор, който приватизира шивашката фабрика "Лиди Р", а после се оказа, че предприятието е затънало в дългове. От отчета на МФ става ясно още, че България е стигнала до съд и с фирмите "Хематур АБ" (в ликвидация) и БА "Пайплайн", но за тези казуси няма публична информация. Същото се отнася и за спора с Магнезиум.ком. Под това име е известен голям международен холдинг - производител на конструкции от леки сплави, но не е ясно какъв е случаят в България. През 2016 г. са покривани и разходи по спора между държавата и "Калиакра Уинд Пауър" - компания с японско участие, изградила един от големите паркове за производство на ток от вятър.

Както се вижда от официалните данни, повечето инвестиционни спорове и съответно заплахите за бюджета идват от сектор "Енергетика". И не е чудно. Това е един от най-тежко регулираните отрасли в българската икономика и както винаги, когато държавата се меси в икономически отношения, идват тежки пазарни изкривявания, порочни ценови стъкмистики и огромно напрежение.

"Прекалено скъпо излизат на българските данъкоплатци недоразуменията на държавно ниво. Ние плащаме за некомпетентните решения на институции и политици", коментира в интервю за в. "Сега" икономистът Евгений Кънев по повод лавината от енергийни дела.

Голямата беда е, че в България правилата се променят често, а тълкуването им - още по-често. Регулаторите и регулациите са същински кошмар - и защото са нестабилни, и защото ведомствата действат с двойни аршини и тройни стандарти. А политическите чадъри се затварят и отварят неочаквано. У нас никой предприемач не може да бъде сигурен, че новото правителство няма да се отметне от обещания или решения на предишното и дори от собствените си обещания и решения. В това отношение управленията на новия ни стар премиер Борисов са емблематични.

Деница Райкова
Деница Райкова Отговорен редактор
Новините днес