Промени размера
Аа Аа Аа Аа Аа

България през 2017 година: КТБ

24 декември 2017, 11:00 часа • 8699 прочитания

Четвърта година вече се изтърколи, откакто аферата "КТБ" е централна тема за българското общество. А това, което се случи през тази година, затвърждава мнението, че историята за фалита на четвъртата по големина банка в България ще продължава да се пише и разказва още дълго.

Стартът на 2017 година беше белязан от събитие типично по български – все още нямаше внесено официално дело за фалита на банката. Затова и валяха въпроси какво става – най-вече от неправителствени организации като "Ние, гражданите", чиито членове загубиха много от фалита. НПО-то на Вера Ахундова стигна до омбудсмана Мая Манолова, защото на въпросите на организацията какво се случва с КТБ никой от държавното обвинение не отговаряше.

КОЙ е виновен?!

За 7 от 10 българи историята с КТБ е история на нарочно фалирана банка, за да бъде ограбена, показа проучване на "Галъп" от есента на тази година. И това проучване беше особено показателно предвид драмата със стенограмите от заседанията при президента Росен Плевнелиев. Става въпрос за стенограмите от заседанията от лятото на 2014 година – на 29 юни и на 14 юли, за които имаше настоятелни искания да бъдат оповестени публично.

Първата стенограма, чието разсекретяване излезе на дневен ред, беше тази от 29 юни, 2014 година. Съдът постанови разсекретяване след искането на издателите на "Прас-прес", но президентът Румен Радев не го направи веднага, а попита участниците във въпросното заседание дали са съгласни на бял свят да излязат думите им – с цел да не бъде дискредитиран форматът КСНС и оттук нататък политиците да не отиват при президента да обсъждат важни въпроси, след като знаят, че може думите им официално да се появят след време публично. Радев поиска оценка и от БНБ дали не са казани неща, които представляват банкова тайна, а това засили критиките, че може да бъде представена орязана стенограма.

Колебанието на президента накара съдът да го задължи да оповести пълната стенограма. Премиерът Бойко Борисов също поиска разсекретяване – за да е ясно всичко. Против, обаче, се изказа вече бившият президент Росен Плевнелиев - и то на два пъти, защото това щяло да срине авторитета на президентската институция като "място за мъжки, честен разговор", а освен това можело да има последствия и за банковата система. С последното, обаче, не се съгласи бившият премиер Пламен Орешарски, който изрично посочи, че по-важна е втората стенограма – от 14 юли, 2014 година, а не първата, защото на 14 юли конкретно и в по-голяма степен се е говорило за бъдещето на КТБ, докато първото заседание било по-общо и касаело цялостната ситуация с банковата система. Депутатът от ДПС Йордан Цонев пък публично разказа подробности от заседанието на КСНС от 29 юни, 2014 година – че се е обсъждало какво да се прави, ако на 30 юни, понеделник, банките в България се окажат без ликвиден ресурс. Вариантите били два – да се дават спешни държавни заеми за някои банки или да не се дават и да има банкова ваканция. Имало, обаче, около 2,5 млрд. лева и затова е бил приет първият вариант. Цонев добави и, че самото заседание е протекло по следния начин извън разискването за банковата система – с искане на тогавашния лидер на най-голямата опозиционна партия в парламента Бойко Борисов за оставка на кабинета "Орешарски" и с разговори между Плевнелиев и тогавашния лидер на ДПС Лютви Местан кога Движението ще се откаже от правителството на Орешарски. Думите на Цонев се потвърдиха при разкриването на стенограмата, а Радан Кънев беше категоричен, че тези стенограми няма да дадат отговор КОЙ е истинският виновник за фалита на КТБ.

В крайна сметка, на 9 юни, петък, беше публикувана и самата стенограма. Това стана привечер и определено повлия на коментарите относно случилото се – просто защото идваха почивни дни и имаше време отзвукът да позаглъхне. От стенограмата си проличаха доста детайли по историята на КТБ – например как тогавашният гуверньор на БНБ Иван Искров признава, че държавата е теглила "милиони" от КТБ в последния ден преди поставянето на банката под специален надзор, но милионите били "незначителна част" от средствата на държавните предприятия в КТБ, които подуправителят на БНБ Калин Христов определи на 740 млн. лева. Искров уточнява, че сутринта на 20 юни, 2014 година, часове преди фактическото затваряне на КТБ, били изтеглени общо 350 млн. лева, но без да става ясно колко от тях са държавни средства и колко са частни – числото на теглените държавни пари от последния ден на живот на КТБ е заличено в стенограмата, нито се обсъжда КОЙ е теглил средствата и защо. Бойко Борисов нарича ДАНС "смешници" заради фалита. На това заседание все още се говори, че в края на юли, 2014 година, КТБ ще бъде отворена, както първоначално обеща БНБ, а Бойко Борисов иска оставка на правителството или поне да бъдат освободени един-двама министри, за да има спокойствие. Станишев до последно се съпротивлява да има предсрочни избори, а Пламен Орешарски явно покрива себе си, казвайки нещо скандално: Ако бъде официално оповестено, че неговото правителство е виновно за КТБ, той щял да почне да говори публично какви ги върши банковият надзор! Така и обаче до такива приказки не се стигна и не стана ясно дали Орешарски е имал предвид действията на надзора само за КТБ или други банки! Финансовият министър на Орешарски – Петър Чобанов, все пак коментира лаконично, че става въпрос за КТБ и как се е развивала банката през годините, както и какво (не) е направил банковият надзор, когато Цветан Василев постепенно е прехвърлил риска от големите проекти, финансирани от КТБ, върху малките вложители в банката.

Малко преди излизането на първата стенограма, Румен Радев отказа разсекретяване на втората, от 14 юли, 2014 година, по искане на "Биволъ". Причината – имало класифицирана информация. Радев, обаче, бързо размисли – и заради съдебното решение за първата стенограма, и на 7 юли втората стенограма беше публикувана - отново в петък, макар и малко по-рано като час. От тази стенограма излязоха още абсурди – като този, че подуправителят на "Банков надзор" в БНБ носи отговорността за случаи като КТБ т.е. за банки, които лъжат в отчетите си, но не и гуверньорът! Друг абсурд – БНБ тръгва да проверява дадена банка, ако види нещо нередно по отчети и документи, но ако някой лъже много добре, няма основание за проверка! Освен това, две седмици след първия КСНС, Искров иска разделяне на КТБ на "добра" и "лоша" банка, т.е. да има спасяване на активите, които не са пълна загуба. Обсъжда се държавата да връща пари и на големи вложители в КТБ т.е. такива с над 196 000 лева депозит, като Бойко Борисов е съгласен на такъв вариант, но само ако "с документи" можел да се докаже произходът на средствата. В крайна сметка това не е прието. Главният прокурор Сотир Цацаров обвинява за всичко Цветан Василев, който изградил мрежа от свързани лица и фирми, за да точи КТБ. А Плевнелиев пита БНБ как така няколко дни преди затварянето на КТБ БНБ излиза с доклад, че банката е в чудесно състояние и откровено посочва, че на мястото на Василев ще осъди България, защото БНБ и прокуратурата и на заседанието не казват каква част от документите в кредитните досиета липсват. Малко след публикуването на стенограмата, Цветан Василев публично обяви, че ще прави точно това – ще съди България, защото БНБ не е спасила КТБ, а е могла. Бойко Борисов пък се оплаква от публичните нападки на Николай Бареков и, подобно на Орешарски при първото заседание, се заканва, че ако това не престане, ще се защитава и "не го интересуват никакви други банки"! И това изказване идва след признание на същото заседание на КСНС от Борисов, че по време на първия му мандат му е било известно колко голяма е концентрацията на пари на държавни предприятия в КТБ т.е. как всички яйца са в една кошница, но експертите му казали, че ако държавата почне да ги тегли и да ги разпределя по-разумно, в други банки, това щяло да доведе до фалит на КТБ!

Обобщението на това заседание на КСНС е изключително добре направено от присъствалия на срещата бивш икономически министър в кабинета на Жан Виденов – Румен Гечев, с думите: "Добър ден, ние ви излъгахме и ще ви излъжем втори път". Сегашният правосъден министър Цецка Цачева също доста добре обобщава по време на тогавашното заседание: "Ами ние в един момент всички вкупом ще се окажем, а и май вече сме се оказали излишни"!

Обвинения

Сложността на случая КТБ от юридическа гледна точка стана ясна още в началото на годината, когато от прокуратурата обясниха, че се водят 24 досъдебни производства. Разследването се водело в няколко направления - първо, дейността на БНБ и банковият надзор, заради който са обвиняеми двама бивши подуправители и един високопоставен служител (бел. ред. – Цветан Гунев, бивш подуправител на БНБ, Румен Симеонов, бивш управляващ "Банков надзор" при БНБ и Славияна Данаилова-Велева, ръководител на екип в Дирекция "Надзорно наблюдение на кредитните институции" в "Банков надзор"). Второ – престъпната група, ръководена от Цветан Василев. Трето – липсващи 206 млн. лв. от главната каса на КТБ, раздадени в пликове, торбички и чувалчета за няколко години. Четвърто – около 2 млрд. лв. източени от КТБ. Други около 1,5 млрд. лв., пак източени от КТБ, са отделени в друго досъдебно производство. В крайна сметка, за фалита на КТБ окончателно бяха обвинени 18 души, а адвокатът на Цветан Василев – Константин Симеонов, определи случилото се като предизборна игра.

По-интересно обаче беше, че обвинителният акт е 15 000 страници, като при издаването на книгата "Държавата КТБ" един от авторите ѝ – икономистът Георги Ганев, каза в предаването "Часът на Милен Цветков", че процедурата е такава, че този акт трябва да бъде изчетен на глас от съдията! Колко години четене е това – на съдия Виржиния Петрова, която ще води делото, ще ѝ се наложи да разбере от първо лице.

При обявяването на обвинението стана ясно, че Делян Пеевски не фигурира никъде в 15-те хил. страници. Можело, обаче, връзки към името му да се появяват в другите 24 производства. Предвид някои изказвания от сегашната власт обаче – например това на председателя на Бюджетната комисия в парламента и депутат от ГЕРБ Менда Стоянова, че Пеевски е от ощетените, ако е бил клиент на КТБ - това е твърде съмнително.

Мълчанието за Пеевски беше компенсирано от прокуратурата с директно посочване на друго политическо име, финансирано от Цветан Василев – това на Николай Бареков. Василев му давал по 100 000 лева месечно, а информацията беше оповестена от прокурор Иван Гешев, който го стори на официалната пресконференция за представянето на новините по обвинението. Бареков не закъсня да отрече, а Ангел Джамбазки – зам.-председател на ВМРО, една от управляващите сега партии многозначително заяви, че имало неща в съвместната кампания на "България без цензура" и ВМРО за Европарламента, които не можели да бъдат обяснени нормално, но тези неща не помогнали на самия Джамбазки да иде в ЕП. Заради тези разкрития, БСП поиска прокуратурата да разкрие имената на всички замесени с КТБ политици, не само това на Бареков, а Бойко Борисов подписа предложеното от Корнелия Нинова писмо с искането към държавното обвинение. Лидерът на ДСБ, о.з. ген. Атанас Атанасов, иронично попита КОЙ е продавал политическо влияние на Цветан Василев при правителствата на Сергей Станишев, първото на Бойко Борисов и Пламен Орешарски?

Прокуратурата уточни и, че обвинението за КТБ касае присвоени 2,5 млрд. лева кредити от банката, а прокурорът Иван Гешев каза и, че ако БНБ си е вършила работата съвестно, КТБ е щяла да бъде затворена още през 2011 година. Сега било установено, че липсвали документи в 68% от проверените кредитни досиета и тези липси всъщност показвали документи, които трябвало да бъдат създадени, но не били, а не откраднати досиета.

В крайна сметка делото тръгна типично по нашенски – с фалстарт. А наблюдаващият прокурор Иван Гешев духовито напомни защо досега никой не може да си спомни държавното обвинение да е довършило успешно знаково дело – с думите, че в обвинителния акт го няма Делян Пеевски, но ги няма още Владимир Путин и Барак Обама.

Цветан Василев

И докато в България излизаха стенограми и се четяха обвинения, главният обвиняем в делото на прокуратурата – банкерът Цветан Василев, си стоеше в Сърбия и хапеше от там. И до днес никой не е наясно защо се бави екстрадицията му, като още в началото на годината в Сърбия се появиха публикации в медиите, че Василев си е купил свободата и протекцията на сръбските власти. Съмненията се засилваха от постоянните протакания на процедурата от сръбската съдебна система, а при официалното обявяване на обвинението и внасянето в съда на делото "КТБ", прокуратурата намекна след въпрос на Actualno.com, че Сърбия покровителства Василев. Самият Василев, чрез адвокатите се, обяви, че не чувства вина за фалита на КТБ, но не очаква справедлив процес в България и адвокатът му Константин Симеонов директно обяви, че не съветва Василев да се връща. Нещата не се промениха, след като президентът Румен Радев обеща да гарантира сигурността на Василев, ако се върне – показателно за вярата в институциите ни и авторитета им. Тази "вяра" хич не е случайна – показателно е да припомним, че външният ни министър Екатерина Захариева дори не попита за случая "Василев" при официална визита в Сърбия, а сръбската съдебна система за пореден път позволи протакане. За капак в края на септември излезе информация, че Василев е поискал и получил убежище в Сърбия.

Междувременно, прокуратурата подгони и съпругата на Василев - заради сделка за луксозна къща за 20 млн. евро на брега на Женевското езеро, но и Антоанета Василева отиде в Сърбия безпрепятствено. Дъщеря им – Радосвета, също беше потърсена, заради пране на 2,6 млн. лева при покупка на апартамент, но и до момента тя не се е връщала в България, а списва блог и периодично публикува свои материали, насочени срещу статуквото в България. Василев пък се набърка в дело за организирана престъпна група в Сърбия – заради дълг на завода в Парчин, който беше негов, а нещата бяха решени в полза на новите собственици, които няма да плащат милиони на сръбски кредитор, свързван с Василев.

Законът "Магнитски"

През лятото на тази година за Василев се появи нов шанс за спасение – американският закон "Магнитски", кръстен на починалия в руски арест адвокат Сергей Магнитски, който часове преди смъртта си бива пребит с гумен маркуч. Въпросният закон дава право на американското правителство да разследва хора по цял свят заради случаи на корупция по върховете. Правителството на САЩ може да наложи санкции на всеки, за когото бъде доказано корупционно поведение в особено големи размери и на високо равнище. Санкциите може да са целеви - срещу конкретни лица, като включват забрана за влизане на американска територия, както и ограничаване до каквито и да е финансови операции, в които са намесени американски банки. Идеята на Василев е чрез този закон да има последствия за премиера Бойко Борисов, депутата от ДПС Делян Пеевски и главния прокурор Сотир Цацаров.

В защита на Василев беше впрегнат бившият губернатор на Ню Мексико Бил Ричардсън. А американският посланик в България Ерик Рубин обяви официално, че президентът на САЩ Доналд Тръмп е осведомен за случая на Василев. Че ситуацията е сериозна си пролича от наличието на реакция на Делян Пеевски – той си нае американска адвокатска кантора.

Наследството на КТБ

Доказването на вина за случая "КТБ" е само едната страна на монетата. Другата, разбира се, е свързана с пари – с възможността да бъде сложена ръка на активи на банката, които не са кухи и които могат да носят печалба.

Пръв въпросът какво се случва с това наследство повдигна бившият правосъден министър Христо Иванов. Той поиска от служебното правителство на Огнян Герджиков и президента Румен Радев да проверят и кажат какви ги вършат синдиците на КТБ. Там беше обърнато внимание на съдбата специално на оръжейното предприятие "Дунарит", което се превърна в отделна глава в сагата за КТБ.

Малко след въпросите на Иванов излезе информация от синдиците, че фирми, свързани с Цветан Василев и Гриша Ганчев са най-проблемните длъжници на КТБ. Посочени бяха имена на компании от групата на "Петрол", "Дунарит", ТЦ-ИМЕ и ИПК "Родина". Публикуван беше и пълен списък с некоректни длъжници на КТБ - както компании, така и физически лица. От Сърбия Цветан Василев не пропусна да атакува Борисов и Пеевски, защото карали синдиците да изкарат само него виновен за КТБ. Отговорът на синдиците беше, че вече има над 1100 дела срещу длъжници.

Бившият председател на СДС и бивш депутат от Реформаторския блок Мартин Димитров обаче обвини ГЕРБ и БСП за ниската събираемост на изчезналите от банката пари, като заедно с колегата си Петър Славов заведоха дело срещу финансовото министерство заради липсата на регулярен публичен отчет какво от имуществото на КТБ бива осребрявано и върнато.

В края на февруари дойде междуинституционален скандал – синдиците Ангел Донова и Кристи Маринова, която се оказа, че не е била допусната до изпит за синдик от правосъдното министерство, обвиниха квесторите Елена Костадинчев и Станислав Лютов, че са позволили неправилно прихващания за 850 млн. лева. Няколко дни по-късно беше съобщено, че КТБ е разпределила 534 млн. лева на кредитори и вложители, а започна и процедура по продажба на ТБ "Виктория".

В края на пролетта ЕК настоя в официален доклад да засилим контрола във финансовия сектор и посочи като проблем високото ниво на необслужвани фирмени кредити, както и сделките и кредитирането на свързани лица. Не закъсня да се появи спасител, който да попречи на вторично разграбване на КТБ – депутатът от ДПС Делян Пеевски. Пеевски, в комплект с Йордан Цонев, представи интересно еднопосочни идеи - да се обявяват за недействителни със задна дата определени заличавания на обезщетения и прехвърляния на акции и дялове от длъжници на КТБ! Така щяло да се обезсили следната ситуация: "чрез фиктивни и многократни цесии, позволяващи формиране на "вземане" в полза на новорегистрирани дружества с минимален капитал, които на свой ред предявяват това вземане към дружество с активи с произход от КТБ".

Ситуация, която, без да се споменава име, описваше случая "Дунарит" и яростната борба за завода точно между Пеевски и Цветан Василев! Пеевски побърза да защити инициативата си с медиите си, а финансовият министър Владислав Горанов, сочен често за "момче за всичко" на депутата от ДПС що се отнася до ГЕРБ, защити законопроекта. Цветан Василев пък иронично предложи на Пеевски още промени – така, че успелият млад мъж да глътне всичко от наследството на КТБ, каквото може. На първо четене в правна комисия законопроектът на Пеевски мина, но тепърва предстоят четения в пленарна зала. А от ДПС смело обявиха, че подготвят още законопроекти по темата "КТБ".

И докато "законодателите" си законодателстват, керванът си върви - синдиците на КТБ пуснаха коледни търгове, които бивши ръководители в банката определиха като фрапиращи. Достатъчно е да видим примерът за ИПК "Родина" и да ни стане ясно какво се случва.

"Дунарит"

Ожесточената борба за "Дунарит" между Пеевски и Цветан Василев лъсна в средата на лятото. Тогава беше отнет "временно" лицензът на оръжейната фирма "Емко", чийто собственик Емилиян Гебрев обяви претенции за "Дунарит" и то след като заводът плати 50 млн. лева задължения в момента, в който вземанията бяха прехвърлени към държавата от офшорка, свързвана с Пеевски и когато икономическият министър Емил Караниколов поде инициатива за одържавяване на "Дунарит". Моменталното плащане на 50 млн. лева показа, че "Дунарит" е далеч от финансови затруднения, както Караниколов опитваше да внуши и последваха подигравки, че сега ще бъде измислен закон, с който интересни за Пеевски бизнеси да не могат да си плащат дълговете, за да бъдат одържавявани – в негова полза. Емилиян Гебрев пък директно се оплака, че държавата решила да замести офшорка на Пеевски в полза на Пеевски, като атакува "Емко". Караниколов пък упорито твърдеше, че Гебрев не е собственик на "Дунарит", защото не било отразено в Търговския регистър, въпреки че в акционерната книга на русенския оръжеен завод ясно пише, че "Емко" и Гебрев вече са собственици. В спора се намеси и Цветан Василев, който обяви, че Борисов и Пеевски решили, че "Дунарит" и КТБ им се полагат.

В крайна сметка Караниколов почна да протака за "Дунарит" и скандалът се измести към "Емко", която беше лишена от договор с "Кинтекс" – при това като беше провалена пратка по договор за Индия, готова да бъде товарена. Икономическият министър намери и нов начин държавата да вземе "Дунарит" – на база на други дългове, които държавата вече е купила. Но позицията му бързо взе да омеква - Караниколов призна, че никой не е казвал, че "Дунарит" има финансови затруднения и се оправда, че законът е виновен за затрудненията на "Емко", но каза и, че този закон е безумен.

Логично се стигна до протести на работниците от "Емко" и то пред Министерския съвет. Четири дни, след като започнаха протестите и виковете "Оставка" към Бойко Борисов, лицензът на "Емко" беше върнат, но не и преди да минат важни оръжейни търгове в чужбина, на които фирмата на Емилиян Гебрев не можа да участва. Това провокира още един протест, с обвинения към държавата, че е ограбила "Емко" заради договорите с "Кинтекс" и в полза на ВМЗ-Сопот. Този протест, обаче, си остана единствен и всичко бързо утихна - в очакване за ново развитие евентуално догодина, макар че Емилиян Гебрев публично благодари на Бойко Борисов за спасението на "Емко", което подсказва как разсъждава вече доскоро критикуващият държавата бизнесмен.

Ивайло Ачев
Ивайло Ачев Отговорен редактор
Новините днес