От Българската стопанска камара (БСК) се противопоставиха на твърденията, че бизнесът разчита на ниското заплащане на труда и въпреки растежът на икономиката не увеличава заплатите. Това се казва в позиция на работодателската организация, която и статистически данни.
БСК многократно е отправяла предложения за промени в законодателството, работещи мерки и инструменти за намаляване на регулаторната тежест, насърчаване на инвестициите, реформиране на публичните институции и бюджетната сфера, промени в енергийните политики, които да доведат до икономическо възстановяване, ускорен растеж и увеличаване на производителността, заетостта и доходите, посочват от Българска стопанска камара.
"Във връзка с тиражираните изявления, че бизнесът разчита на ниското заплащане на труда и че, дори когато е налице икономически растеж, работните заплати не се увеличават, пресцентърът на БСК оповестява данни за ръста на заплатите, БВП, брутната добавена стойност и производителността на труда (БВП и БДС на едно заето лице) за периода 2001-2014 г. и за 2008-2014 г. (периода на финансова и икономическа криза)", обясняват от Камарата, подготвяйки справка на база на официални данни на Националния статистически институт (НСИ).
Рязкото намаляване на заетостта и брутния вътрешен продукт след 2008 г. е съпроводено с номинално и реално увеличение на средната и минималната работна заплата, изпреварващо значително ръста на икономиката и производителността (БВП/зает, БДС/зает) – с над 20-30% за посочените периоди. Реалните заплати са скочили с 35% по време на кризата, отбелязват от БСК.
"Това потвърждава официалните позиции на БСК, че независимо от положителните тенденции на пазара на труда от края на 2014 г., в сегашната ситуация и в средносрочна перспектива проблем №1 за българската икономика остава необходимостта от увеличаване на производителността и заетостта, и съответстващ на тях ръст на възнагражденията", коментират още от Камарата.
Номиналната средна работна заплата за годините 2008-2014 се покачва с 51,9% (изчисленията в таблицата по-горе са на база 100 базисни пункта), а номиналната минимална работна заплата с 54,5%. Същевременно реалната средна работна заплата се увеличава с 35,2%, а реалната минимална работна заплата отбелязва ръст от 37,5%, отчитат от Българската стопанска камара.
Според БСК основните фактори, предопределящи ниското ниво на заетост, включват продължаващите негативни ефекти от глобалната икономическа криза, ограниченото вътрешно търсене и символичния размер на чуждестранни инвестиции. За последното Камарата посочва, че една от причините е липсата на достатъчно квалифицирана работна ръка. Други негативни фактори, според работодателската организация, са наследените макроикономически дисбаланси и високите нива на трансфер на добавена стойност извън страната, нереформираната бюджетна сфера и ниската ефективност на публичните средства и високата регулаторна тежест, мултиплицираща ограниченията върху пазара на труда и доходите. Пълзящата монополизация на основни икономически сектори и дейности, осъществявана по административен и законодателен път, елиминирането на съществена част от малките и средни предприятия огромния брой маргинилизиращи се лица без образование и квалификация също са фактор, който определя ниското ниво на заетост, смятат от БСК.
Всички сектори в България изпитват крещяща нужда от кадри, това се отнася и за образованието. Тази година се търсят учители и за хуманитарни науки, 1500 се наемат за новата учебна година. Това заяви пред дни председателят на КНСБ Пламен Димитров в коментар на новината от вчера, че заплатите на учителите ще бъдат увеличени. Не съм убеден, че проблемът ще се реши с наемане на бежанци. Подобрение може да дойде само при повишаване на заплатата, убеден е Димитров.
