Цените на храните в България ще вървят само нагоре и през следващата 2022 година, като държавата трябва да вземе мерки на национално ниво - в противен случай могат да се очакват глад, фалити на производители и социално напрежение по улиците. Това коментира за Actualno.com председателят на Националния браншови съюз на хлебарите и сладкарите Мариана Кукушева.
По думите на Кукушева, цените на храните и хранителните суровини ще продължат да растат заедно с цените на енергийните продукти, което провокира ООН да отбележи, че светът се намира на ръба на глада.
"В България не се случва нищо по-различно, още повече ние имаме и привнесена инфлация, освен вътрешна такава, така, че категорично през 2022 година цените на храните ще бъдат все по-високи", казва Кукушева.
Според нея, ако държавата не предприеме мерки на национално ниво, могат да се очакват фалити, затваряне на предприятия, безработица, глад и дори ексалация на социалното напрежение. "Ако България не вземе необходимите компенсаторни мерки очакваме много лошо развитие на нещата. От една страна фалити, затваряне на предприятия, още по-голяма безработица, демотивация на работещите и заетите, глад, като включително допускаме, че ще има и социални сблъсъци", каза Кукушева.
По думите ѝ, за да реагира адекватно на ситуацията с покачващите се цени, държавата трябва да предприеме мерки на национално ниво, като една такава мярка може да бъде намаляването на ДДС за определени групи храни до 9%.
"За да може да бъде намалена тежестта на покачващите се цени на храните в Националния съвет по храните имаме едно предложение да се въведе ДДС в размер на 9% за основните храни, така че да бъде намалена тежестта за българските потребители от една страната, а от друга страна бизнесът да може да реагира адекватно, да му остане капитал, с който да компенсира доходите на заетите", казва председателят на Националния браншови съюз на хлебарите и сладкарите, добавяйки, че в момента ставката от 20% по ДДС, започва да се превръща в социален проблем.
Трябва да се отбележи, че понижение на ДДС за храните може и да не е възможно, тъй като според европейското законодателство (директива за ДДС) се допускат изключения за един или два сектора, където ДДС да бъде под 15%, но не и понижение на общата ставка под 15% - РЕШЕНИЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪВЕТ ОТ 2018 ГОДИНА. В България вече има 9% ДДС за хотелиерския и туристическия бранш, което влезе в сила заради пандемията и би трябвало да спре да действа след края на тази година, освен ако не бъде решено друго.
"20% са непосилни за джоба на българските потребители и бюджета на българския бизнес, който работи на светло и от него се очаква да плаща данъци", казва Кукушева за настоящото ниво на ДДС.
По думите ѝ, именно в сектора на хранително-вкусовата и питейна промишленост има най-много заети, като сътресение там е нежелано развитие на обстоятелствата.
"Именно хранително-вкусовата и питейната промишленост е сектор, който има най-много заети работни места. Всяко сътресение в посоката, в която говорим може да предизвика, от една страна фалити, от друга страна изцяло затваряне на предприятия, а от трета страна увеличаване при хората, които са без работа", казва Кукушева, добавяйки, че Европейската комисия е призовала всички държави членки да търсят компенсиращи мерки за повишаване на потреблението на европейските потребители.
Според нея, следващият парламент трябва да помисли за въвеждане на мерки на национално ниво, а не да живее в "своя паралелен измислен свят, в който говорят за каузи и идеали, далеч от реалността".
Колко поскъпнаха храните от началото на пандемията?
Храните в България поскъпват значително от началото на пандемията. Някои храни достигат рекордни стойности, записвайки поскъпване от над 60% спрямо периода от преди появата на COVID-19, сочи справка в данните на Държавната комисия по стоковите борси и тържища.
Цената на олиото скача с над 67% спрямо началото на ноември 2019 година. Няколко месеца преди началото на пандемията бутилка олио е струвала 2.05 лева за брой, докато в началото на настоящия месец ноември, цената вече достига 3.43 лева за брой. Така за 24 месеца, олиото е поскъпнало с 1.38 лева.
Зелето също записва поскъпване от над 60% за периода до цена от 0.94 лева за килограм в началото на ноември. Преди пандемията, цената е била с 0.36 лева по-ниска спрямо настоящото ниво.
Скок от близо 22% се наблюдава при кравето сирене. От началото на пандемията до сега, килограм сирене е поскъпнало с 1.39 лева до средна цена от 7.74 лева за килограм.
За килограм кашкавал „Витоша“ плащаме 1.09 лева повече спрямо края на 2019 година, което е ръст от 10% за периода до средна цена от 11.85 лева.
Захарта поскъпва с над 20% през последните 24 месеца до цена от 1.54 лева за килограм.
Трябва да се отбележи, че поскъпването за потребителите е дори по-високо, тъй като данните отразяват цените на едро, които не включват надценките, поставяни от търговците в обектите за търговия на дребно.
Пилешкото месо също отчита осезаем скок в цената си за последните 24 месеца. Замразеното пиле поскъпва с 14% или 0.57 лева до средна цена от 4.64 лева за килограм.
Пилешките гърди добавят 1.22 лева (+15.6%) за периода до средна цена от 9.03 лева за килограм.
Яйцата не са подминати от общата тенденция, като поскъпват с 10% за периода до средно 0.22 лева на брой.
Цената на краставиците и доматите отчита увеличение от 41.3% и 2.15% до съответно 2.20 лева и 2.05 лева за килограм. Така от началото на пандемията краставиците са поскъпнали с 0.60 лева, а доматите с 0.05 лева.
Брашно тип 500 поскъпва с 14.4% спрямо ноември 2019 година до 1.11 лева за килограм, добавяйки 0.14 лева към цената си за периода.
Някои продукти като киселото мляко и маслото успяват да поддържат цените, като киселото мляко остава на средна цена от 0.91 лева за кофичка, а маслото дори отчита леко поевтиняване от 0.15 лева за периода до цена от 2.05 лева за опаковка от 125 грама.
