Охлювите напоследък се превърнаха в доста популярни домашни любимци. Те са интересни за отглеждане и непретенциозни към изхранването си. Сред тях може да откриете видове с невероятно красиви черупки и дори необичаен цвят на „кожата“. Повече от дузина видове са подходящи за отглеждане в домашни условия.
Условно всички коремоноги или, както още ги наричат – гастроподи, може да бъдат разделени на 2 категории: сухоземни и водни.
Наръсете това в градината и няма да видите охлюв цяло лято
Какво ядат речните охлюви?
Речните индивиди предпочитат доста мръсни и застояли водоеми – затова и ги смятат за природни „чистачи“, понеже ядат предимно водорасли и филтрират водата. Често такива охлюви се използват за създаване на самопочистващо се домашно езеро. В природата речните охлюви ядат предимно следните храни.
Водорасли, които растат върху всякакви предмети, престояли във вода дълго време.
Малки насекоми. Това може да е муха, паднала във водата, или дори водно конче. Но насекомото вече трябва да е мъртво, речните охлюви не ядат живи същества.
Рибен хайвер. В морето някои видове мекотели нападат малки риби, но речните видове са по-миролюбиви - „нападат“ само хайвер.
Гниещи във водата листа и растения в крайбрежната зона – това са други „деликатеси“ за речните охлюви.
Какво ядат сухоземните охлюви в природата?
Три са основните компоненти в менюто, от които зависи здравето на охлюва: фибри, растителни белтъчини, минерални добавки.
Първата храна на охлюва е черупката на яйцето, от което се е излюпил. Това е чудесно начало, тъй като калцият от черупката се използва за създаване на собствена черупка. Младият охлюв често се храни с дървесна кора, но от нея предпочита гнили или изсъхнали участъци.
Основната храна на „земните“ охлюви са плодове, зеленчуци и листни култури. Те с удоволствие ядат всякакви билки.
Домашните охлюви, подобно на бозайниците, си имат своите хранителни предпочитания. Някои собственици са забелязвали неведнъж как охлювът отказва, например, зеле в полза на краставица или банан. Вкусовите навици могат да се променят с възрастта. Младите охлюви обичат живата растителност, а възрастните - гниещи корени.
Най-популярните храни, източници на фибри за охлювите, са краставиците, марулята, тиквичките и бананите.
Източници на растителни белтъчини: ядки, мляко, сметана, грис, сурови гъби, овесена каша, храна за домашни любимци.
Като източник на калций служат черупки от сепия, креда, яйчени черупки, раковини. Минералите в смлян вид се изсипват на малки количества върху основната храна.
Охлювите са тревопасни, но не отказват месо. Някои индивиди, които се хранят твърде често с мърша или малки насекоми, стават агресивни. Но повечето видове са миловидни и приветливи същества, които предпочитат гнили листа и растения.
Има случаи, когато диви охлюви от вида ахатини – с конусовидна черупка, нападат свои роднини. Големите ахатини се привличат от цитрусови и бананови дървета. Но те практически не докосват кората, защото предпочитат ароматните плодове. Понеже ахатините живеят на колонии, в африканските страни се считат за паразити, които съсипват реколтата.
В допълнение към растителната храна, охлювите изискват протеини и калций, особено младите индивиди. Подходящи за попълване на тези съставки са тебешир и креда, смлени на прах, както и черупки от яйца. Ако това, с което охлювът се храни, не е достатъчно, за да създаде и поддържа здрава черупка, той просто ще издъхне.
Режим на хранене
Специалистите смятат, че младият охлюв трябва да се храни ежедневно. А току-що излюпените охлювчета дори се хранят по няколко пъти на ден, за да не изостават в развитието си. Възрастните охлюви могат да издържат без храна два до три дни.
В домашни условия самият охлюв ще ви „уведоми“, когато е заситен. Ето само няколко признака, когато трябва да спрете да храните този си домашен любимец:
- той отказва ядене;
- храни се бавно и неохотно;
- в чинийката му остава голямо количество храна.
