Едно от най-героичните и най-кървави събития в българската история е Априлското въстание. То е ярък пример за това, че макар и без държава в продължение на 5 века, българите не изгубват своето национално самосъзнание и желание за свобода.
Знаете ли в кой град избухва Априлското въстание?
Сигурно всеки българин е посещавал един от най-живописните малки градове в Средна гора и е минавал край Калъчевия мост, известен още като моста “Първа пушка”. Да, градчето е Копривщица, а името на моста идва от факта, че точно тук е гръмнала “първата пушка”, поставила началото на Априлското въстание на 20 април 1876 година.
Подготовка на въстанието
Подготовката за национално въстание започва с дейността на Васил Левски. В продължение на години той обикаля страната и създава революционни комитети. В края на 1875 г. млади революционни дейци създават Гюргевския революционен комитет и решават да пристъпят към подготовка на въстание през пролетта на следващата година.
Разделят страната на 5 революционни окръга. Но реални действия са извършени само в Търновски и Пловдивски окръг.
Страшната история на Козинаровата къща
Оборище
От 14 до 16 април 1876 г. в местността Оборище се провежда събрание с цел организиране на бойните действия. Заради предателството на един от присъстващите - Ненко Терзийски - местните власти предприемат незабавни мерки за арестуването на ръководителите на революционната организация и изпращат специални конни отряди в Копривщица и Панагюрище.
Първата пушка
На 19 април в Копривщица пристига полицейска група начело с Неждеб ага, за да арестува Тодор Каблешков. Опитът е неуспешен, но в отговор на нападението, Каблешков обявява въстанието на 20 април. Въстаниците превземат конака, църковните камбани забиват, а от всички улици на малкото градче се струпват мъже с униформи.
Тодор Каблешков пише писмо, с което уведомява апостолите в Панагюрище, че въстанието е започнало. Писмото е подписано символично с кръвта на едно от убитите заптиета, затова става известно като “Кървавото писмо”.
"…Сега, когато ви пиша това писмо, знамето се развява пред конака, пушките гърмят, придружени от ека на черковните камбани, и юнаците се целуват един други по улиците!… Ако вие, братия, сте били истински патриоти и апостоли на свободата, то последвайте нашия пример и в Панагюрище…"
След като получава писмото, Георги Бенковски веднага обявява начало на въстанието в Панагюрище още същия ден. Властта там преминава в създаден военен съвет начело с Павел Бобеков. Той изпраща чета начело със стотника Иван Парпулов, известен като Орчо войвода. Четата му трябва да помогне на въстаниците в Стрелча и да осигури връзката между Панагюрище и Копривщица.
На 22 април в Панагюрище тържествено се освещава въстаническото знаме, извезано от 20-годишната учителка Райна Княгиня.
“Хвърковатата чета” на Георги Бенковски се насочва към средногорските села Мечка, Мухово, Поибрене и др., за да вдигне народа на въстание.
Потушаване на въстанието
За съжаление въстанието e жестоко потушено. Първа пада Стрелча, после Клисура, а на 30 април турците превземат Панагюрище. Бенковски безуспешно се опитва да защити столицата. Изключителен героизъм показват въстаниците от Перущица, Батак, Пещера и Брацигово.
На 7 май турските войски влизат в Брацигово и арестуват ръководителя на местните въстаници Васил Петлешков. Жестоко измъчван, накрая умира изгорен жив на кладата.
Трагично е потушаването на въстанието в Перущица. Жителите намират последно убежище в храма. Някои въстаници, като Кочо Честименски и Спас Гинев, убиват жените и децата си, а след това се самоубиват, за да не попаднат в ръцете на врага.
В Батак само за няколко часа са посечени и изгорени над 3000 души, повечето жени, деца и старци.
Докато наблюдав от връх Лисец горящото Панагюрище, Бенковски възкликва “Моята цел е постигната вече. В сърцето на тиранина аз отворих такава люта ран, която никога няма да заздравее.”.
Главният апостол на въстанието се отправя с четата си към Тетевенскя Балкан. След предателство от страна на дядо Въльо, Бенковски пада пронизан от врага.
Априлското въстание продължава около месец и в него участват близо 10 хиляди въоръжени бойци. Над 30 000 мъже, жени и деца са избити, стотици хиляди българи са подложени на репресии, стотици градове и села са опожарени и ограбени.
