Халит
Каменната сол, известна под името халит, представлява натриев хлорид NaCl, който включва 60,6% хлор и 39,4% натрий. Кристалите на халита имат форма на куб и образуват зърнести, плътни и масивни агрегати. Могат да са с различен цвят - бели, сиви, сини, жълти, безцветни. Често халитът съдържа и други примеси, които определят нюанса на кристала.
Халитът е солен на вкус и лесно се разтваря във вода. Топи се при температура над 770 градуса по Целзий. Разтопеният и разтворен във вода халит е високо електропроводим.
Халитът се разделя на няколко категории според физическите свойства и произход. От най-голямо значение за стопанството е каменната сол. Тя се образува в процеса на уплътняване на халитни седиментни отлагания, образувани в минали геоложки ери. Среща се под формата на големи масиви в слоевете от скали. Каменната сол се използва предимно в промишлеността, но фино смляна сол се предлага и в търговската мрежа.
Всичко, което трябва да знаете за розовата хималайска сол
“Провадия-Солницата”
Най-старото находище на каменна сол в България се намира на 6 км югоизточно от Провадия. Почти в центъра на солното огледало се издига праисторическа селищна могила и върху нея - тракийска надгробна могила. Археологически разкопки доказват, че “Провадия-Солницата” е сред най-старите градове в Европа от 5500 г.пр.н.е., който възниква близо до солното находище благодарение на древна технология за извличане на сол, която в тези древни времена е по-ценна от златото. Това е най-старият солодобивен център в Европа, превърнал се в първия праисторически град на континента, който се състои от укрепено с каменни стени селище, производствен солодобивен комплекс и некрополи. Открити са 4 съоръжения за изпаряване на сол, датиращи към късния неолит и късния халколит (5200-4200 г. пр. Хр.).
Подобно солно находище не е имало никъде - от Карпатите до Бяло море. Хората започват да се заселват около изворите, за да произвеждат сол. Най-напред те изваряват солта от солените извори. Тази технология е първата по рода си в Европа, открита от първите заселници. Използват се керамични съдове, които се поставят в пещ. Археолозите проучват подобно жилище, строено около 5500 г.пр.н.е. В него са открити останки от пещ, която дава не повече от 25 кг суха сол за едно зареждане. Около 300 години по-късно се появява ново съоръжение. Изобретени са вкопани в земята овални съоръжения, подобни на тесни коридори. Тук се окачват керамични съдове със солев воден разтвор. Под тях се поддържа постоянен огън. Таке се получава около 200 кг сол от едно зареждане на съдовете. Технологияте се усъвършенства постоянно, докато готовата сол се изпича в пещи до получаването на солено твърдо тяло.
Тези солни кюлчета представляват първите пари, които се разменят срещу стоки и услуги в Европа. Според археолозите може да се твърди, че солниците край Провадия са първият монетен двор на Европа.
С този амулет от каменна сол ще гоните всяка лоша енергия
Добив на каменна сол днес
Днес Мировското каменосолно находище е единственото в България солно находище. Намира се на 5 км от Провадия. Има форма на пресечен конус, като най-плитката му част е на дълбочина 15-20 м, а най-дълбоката му част достига до 3600 м.
Първият сондаж за проучване на Мировското каменосолно находище е извършен през 1926 г. До него е построен завод за сол и разсол (воден разтвор на NaCl). През 1991 г. заводът е преобразуван в търговско дружество “Геосол”. През 1999 г. получава концесия за добив на каменна сол за 30 години. Приватизиран е през 2000 като 78% от капитала му е продаден на “Солвей Соди” АД, Девня и е преименувано на “Провадсол”. След като каменната сол се добие чрез солен разтвор, се изпраща по тръбопровод до завод “Соди” в Девня, където се използва като суровина за производство на калцинирана сода.