Българският език е сред най-трудните езици. Лингвистите разделят езиците в 4 групи според трудността им при изучаване. Българският език е в трета група, което го определя като сравнително труден. В тази трета група са също гръцки, словенски, турски, латвийски, монголски, полски, руски и др. При изучаването на чужд език един от най-важните раздели са глаголните времена.
А знаете ли колко времена има в българския език?
Девет
Граматическата категория “глаголно време” изразява отношението, в което говорещото лице възприема и представя действието спрямо момента на говоренето или спрямо друг допълнителен ориентационен момент, който предхожда или следва на говоренето.
1. Сегашно време - чета, говоря
Сегашното време изразява действие, което се случва в момента на говоренето. За действието няма значение кога в миналото е започнало, нито кога в бъдещето ще завърши, важното е да бъде непрекъснато и продължаващо в сегашния момент.
Чета книга, слушам музика и се наслаждавам на почивния ден.
Не чувам звънеца на вратата, говоря по телефона.
Сегашно време може да се използва и за минали периоди (сегашно историческо)
Цар Симеон многократно побеждава византийците.
През Възраждането жителите на Габрово практикуват различни традиционни занаяти.
Кога се слагат запетаи – запомнете тези основни правила
Сегашно време се употребява и за означаване на бъдещи действия. В този случай се изразява по-голяма сигурност и увереност, че действието ще се осъществи.
След няколко месеца заминавам за САЩ.
През 2025 завършвам колежа.
2. Бъдеще време - ще чета, ще говоря
Бъдеще време означава действие, което предстои да се случи във време след момента на говорене.
Ще чета доклада довечера.
Ще говоря с нея утре.
3. Минало свършено време - четох, говорИх
Минало свършено време означава действие, което е завършило в даден момент в миналото. За действието не се знае кога е започнало, но се знае, че е завършило в момент преди момента на говорене.
Четох тази книга, но не ми хареса.
Те говорИха за проблема и накрая се изясниха.
4. Минало несвършено време - четях, говорЕх
Минало несвършено време означава продължително или повтарящо се действие, което се е вършило в миналото - преди момента на говоренето.
Когато вчера ми звънна, аз четях книга и никак не ми се излизаше.
Минавах случайно край тях, а те говорЕха за мен, защото не ме виждаха.
5. Минало неопределено време - чел съм, говорил съм
Минало неопределено време означава, че действието се е извършило в някакъв минал момент и сега резултатът е налице. Има връзка между минало действие с настоящия момент.
Чел съм тази книга като студент.
Говорил съм с шефа по този въпрос, но без резултат.
6. Минало предварително време - бях чел, бях говорил
Минало предварително време се използва, когато искаме да подчертаем, че едно минало действие е извършено или не е преди друго; в повествования, в които основното глаголно време е минало свършено; за продължителни или повтарящи се действия в миналото или за поредица от минали действия.
Бях чел тази книга вече, когато ми я подариха за рождения ден.
Бях говорил с него вече, когато му казаха, че ще го уволнят.
Помните ли тези правила за пренасяне на думи в българския език?
7. Бъдеще време в миналото - щях да чета, щях да говоря
Бъдеще време в миналото означава действие, което е бъдещо спрямо някакъв минал момент или действие, зависещо от някакво условие. Обикновено действието, изразено с бъдеще време в миналото остава неосъществено.
Щях да чета тази книга, но не ми остана време.
Щях да говоря по този проблем, но в последния момент се отказах, за да не предизвикам скандал.
8. Бъдеще предварително време - ще съм чел, ще съм говорил
Бъдеще предварително време означава резултат от бъдещо действие, извършено преди бъдещ ориентационен момент.
До другата седмица ще съм чел всички негови съчинения.
До довечера ще съм говорил с него по този въпрос.
9. Бъдеще предварително в миналото - щях да съм чел, щях да съм говорил
Бъдеще предварително време в миналото означава действие, за което в един минал момент говорещият е очаквал да бъде извършено и чийто резултат да е налице в друг момент, който е бъдещ спрямо миналия.
Щях да съм чел тази книга, ако беше излязла по мое време.
Щях да съм говорил с него, ако изобщо някой ми беше казал, че ще го уволнят.
