Дупница се намира в северозападното подножие на Рила планина, на изток от Конявска планина и на юг от Верила. Издига се на около 535 м надморска височина. Населението на града достига 40 000 жители. През града протичат четири реки - Джерман, Бистрица, Отовица и Джубрена.
Първите заселници са от времето на ранния неолит. Дошли са от Анатолия. През 30-те години на миналия век американският археолог Джон Гол открива ранно неолитно селище в местността Карабоюк. Това прави Дупница, заедно със София и Пловдив, един от най-ранно заселените градове в България. Тези данни сас част от книгата “История на Дупница и Дупнишко”.
А знаете ли кое е старото име на града?
Дупнидже
Тобиница
Дупла, Дъбница, Дубница, Дупеница
Станке Димитров
Дупнидже
Най-ранното известно споменаване на града е фрагмент от подробен муфасал регистър на хасове и тимари в Софийско от 1451 г. При описа на днешния пернишки квартал Църква е споменат местен жител, Радой, от село Дупнидже.
Името Дупнидже се среща и в султански ферман от 1493 г. В друг османски документ от 1508 г. се казва “Дупнишка кааза, Самоковски санджак”. В следващите столетия градът често сменя административния си статут, като преминава в Скопски, Кюстендилски, Самоковски, Нишки и Софийски санджак.
Градът е важна спирка по пътя от Константинопол към Западна Европа, затова много пътешественици го описват между XIV-XIX в. Според Константин Иречек “градът произлязъл в по-ново време на мястото, дето се кръстосват два големи друма, един от Цариград за Скопие и за по-нататъшния запад, и другият от София или Дунава за Сер и Солун. Той се образувал наверно полека-лека около кервансараите край шосето”.
Знаете ли какво е старото име на Стара Загора?
Тобиница
По същото време градът се среща и под това наименование. За първи път името Тобиница се споменава писмено в пътническия дневник на немския рицар Арнолд фон Харф от 1499 г., където казва, че е “хубав град”.
В различни източници се срещат вариантите Дупла, Дъбница, Дубница.
Най-вероятно става дума за различно изписване на едно и също име.
Различни са версиите за произхода на думата. Най-популярно е мнението, че идва от “дъб”. Според местна легенда някога на мястото на днешния център на града е имало дъбова гора, оттук имената “дъбиница”.
По-вероятно е друго тълкувание. Според акад. Йордан Иванов името произлиза от старобългарската дума доупьнъ - “дупчест, издълбан”.
Дупница
Името Дупница се среща през 1565 г. а в Лондонското евангелие от 1578 г. се изписва като Дупеница. Отново намираме Дупница в османски регистър от края на XV в. Граф Антоан-Франсоа Андреоси през 1812 г. посещава града и пише за него “Този град е разположен в най-тясната част на долината. Населен е с 6000 жители, околностите му са засадени най-вече с лозя. На една левга на юг от този град се виждат планини, чиито върхове задържат сняг през цялата година…”
Това потвърждава асоциацията на името като град “на долината”, разположен в основата на високи върхова, в най-долната, най-ниската част на долината.
Знаете ли какво е старото име на Велико Търново?
Станке Димитров
През 1948 г. градът е преименуван на името на дупнишкия комунистически функционер Станке Димитров - Марек.
Стефан Димитров (както е истинското му име) учи право в Женева, но се завръща в България, за да участва в Балканската война. Завършва образованието си в София и работи като адвокат в родния си град. Участва във Войнишкото и Септемврийското въстание, след което емигрира в СССР, защото получава смъртна присъда в родината.
Приема псевдонима МАРЕК, което е съкращение от марксист, антифашист, революционер, емигрант, комунист. Умира на 26 август 1944 г. в самолетна катастрофа край руския град Брянск.
Дупница
През 1990 градът отново възстановява оригиналното си име Дупница.
Ако посещавате града, със сигурност има какво да видите:
* Исторически музей Дупница
* Художествената галерия - помещава се в джамия ат XVI в., която е изградена върху основите на православна църква. В същата сграда е и Домът на изкуствата. Тук са експонирани произведения на изкуството от видни творци от областта и цяла България.
* Часовниковата кула - построена е през 1782 г. с цел да служи на пътници, товарни керване. Днес е един от символите на Дупница.
* парк “Рила” - сравнително нов парк, от 2010 г. Дълъг е около 2 км и 8 км алеи. В парка има езеро, игрища за различни спортове, детски кът, театрални сцени.
