Българското кино е младо – преди няколко години – през 2015 година – то отпразнува своя първи век, своя стотен рожден ден от първия български филм, излъчен в столицата ни на 13 януари 1915 година. Това обаче се случва много скоро, след като страната ни се е докоснала за първи път до кинематографията като цяло.
Няколко години по-рано – през 1896 г. – българите за първи път се срещат с т. нар. „жива фотография“ с първата прожекция на кинематограф у нас. Чудната машинка, невероятно за времето си творение, е дело на братята Люмиер, появява се във Франция, като рождената ѝ дата също не е особено далеч във времето – едва 20 години преди пристигането ѝ в България. Явно българското кино не е чак толкова младо или поне не е много по-младо от европейското и определено има какво да покаже и поднесе на останалия свят. Това прави първият български филм, излъчен през 1915 година. Любопитно ли ви е да разберете как се казва той и какъв е бил?
Първият български филм – кой е той?
За жалост първият български филм не е достигнал целия до нас, а са съхранени едва няколко кадъра, поради което не можем пълноценно да се насладим на усилията, уменията и професионализма на човека, на който дължим своя дебют в киното – Васил Гендо, проявил се като режисьор, сценарист и актьор едновременно в първия български филм.
Не е сигурно и че той е заснет именно през 1915 година, някои източници сочат, че е възможно това да се е случило 4-5 години по-рано. Ясно е обаче, че първото му излъчване пред публика било 13 януари 1915 година – дата, приета за рождена за родното кино, както и че филмът е бил ням, черно-бял, а жанрът – комедия. „Българан е галант“, както се наричал първият български филм, за първи път е прожектиран в столичното кино „Модерен театър”.
Първият български филм със звук – кой е той?
Творческите търсения, усилия и труд на Васил Гендов не приключват с първия български ням филм. Няколко години по-късно именно той е режисьорът на първия български филм, който има звук. Тематиката му е историческа, заглавието му „Бунтът на робите” е вдъхновяващо, а историята е посветена на великия българин, родолюбец и апостол за свобода Васил Левски. Годината, в която е излъчен филмът, е 1933-та. За по-малко от 2 десетилетия българското кино се ражда, прохожда и извървява дългия път от немите филми до тези със звук. И в центъра на тези събития е едно и също име – Васил Гендов.
Гендов не е единственият българин, вписал своето име в историята на родното кино. Към името на Васил Гендов и към пионерите на българската кинематография можем да добавим имената на племенника на Иван Вазов – Александър Вазов, още Васил Бакърджиев, Николай Ларин и др.
Развитието на родната кинематография обаче се развива леко хаотично до приемането на първия закон за кинематографията през 1946 година, като се обсъжда и създаването на киноархив – полезно и разумно решение, като се има предвид, че много от първите български филми за жалост не са достигнали до нас и не можем да се докоснем лично до тях. Само две години по-късно е създадено държавно предприятие „Българска кинематография”, а 1962 година е рождената за „Бояна” – българското студио за игрални филми.
И докато първите стъпки на родното кино, първите филми са по-скоро исторически и свързани с борбите за свобода, то по-късно и след създаването на „Бояна“, родната публика може да се наслади на екранизирани произведения на литературата, тоест на любимите си творби, превърнати във филми, на филми с криминален сюжет, на комедии, както и на филми за най-малките – заражда се детското кино.
Днес все по-често ставаме свидетели на прекрасни български филми и за малкия, и за големия екран на световно ниво, с които имаме пълното право да се гордеем и които ни държат запленени пред екраните и в тъмните киносалони се прокрадва лъч надежда и вяра, че бъдещето на българското кино може да бъде огряно от светлина и да озари европейските киносалони.
