Голямата болест на този век е "загубата" (занемаряването) на душата и тя ни атакува безмилостно - както като индивиди, така и като общество. Когато душата е пренебрегната, тя сякаш изчезва и се появява само като загуба на цел, като неудовлетвореност, насилие, безнадеждност. Решението е в душата, тя знае всичките ни нужди, има рецепти как да функционираме като едно хармонично цяло, което излъчва здраве и удовлетворение.
Вижте още: 12 неща, на които един баща трябва да научи сина си: Това е безценно и решаващо за едно момче
Понякога в живота се оказваме объркани от този неумолим ход на времето, опитвайки се да разберем и да поставим на място това, което вече ни се е случило, това, което ни се случва в момента, и чакаме, често с копнеж или тревога, какво предстои да се случи. Част от нас тайно се надява да се случи някакъв възторг, който да ни покаже, че животът ни върви в правилната посока и че не всичко е загубено.
Сутрин често се събуждаме неорганизирани, разсеяни и неудовлетворени от различните задължения, които бързаме да срещнем, с които сме затрупани всеки ден, обещавайки си, че утре със сигурност ще знаем как да се организираме по-добре, да станем по-рано, за да може да стигне до всичко без да бърза...
Но, на сутринта... пак ставаме по едно и също време, защото сме забравили да навием алармата да звънне по-рано и така в кръг, все с извинението, че от утре всичко ще е различно... Вкоренените навици са трудно се променя.
Така прекарваме ден след ден. Сутрините и вечерите рисуват настроението ни с нещастни цветове и покриват лицето ни със сянката на хроничната умора и неудовлетвореност.
В един момент, в морето от такива безнадеждни мисли, истината може внезапно да ни осени - значи се забравих, къде съм в живота си и към какво се стремя? Забравих ли приоритетите си и имах ли някога такива?
Аз ли съм преди всичко себе си, този приоритет? За съжаление, ние си задаваме тези въпроси само когато се разболеем, когато станем дълбоко нещастни, когато съдбата по някакъв начин ни „обърне гръб“ или когато нещо лошо се случи.
Можем да забележим, да усетим, че всичко това се случва някъде дълбоко в нас, че винаги има причина, поради която нещо ни се случва, че има „недостатък“, който трябва да бъде отстранен. Дълбоко в себе си чувстваме, че има решение за всеки проблем. Чувстваме го толкова силно, че наистина нямаме нужда някой да ни го казва.
Знаците са навсякъде около нас и най-вече в самите нас. Сякаш обаче нямаме време да търсим.
Вече виждате, че душата е наблюдателят на всичко, а подсъзнанието е това, което съхранява безброй емоции, страхове, неудовлетвореност, тревоги, спомени...
Въпреки това чувстваме тази душа, истинските нас, по-силни от всичко друго на света.... Чувстваме, че някаква всемилостива сила или Господ винаги ни закриля, предупреждава, насочва, обича... Невидима за окото и ума, но силна, неразрушима, най-могъщата сила, която познаваме.
Когато се потопим в себе си в стаята си, в интимния си кът (когато намерим малко време), може да се появи фино усещане, да се чуе глас, който ни дава отговори на всички наши въпроси.
Можем буквално да чуем този глас или просто да получим информация, която ще дойде като внезапна мисъл, за която знаем, че не е продукт на нашия мозък, или можем да я получим като знак чрез събитие, човек, сън... Начините, по които Бог идва да ни помогне са наистина неограничени, само ако искаме да ги чуем, разпознаем...
И все пак твърде често сме в суматохата на живота и не можем да Го чуем. Забравили сме за Бога, за душата и не чуваме зовния глас на душата.
Голямата болест на тази цивилизация е „загубата“ или пренебрегването на душата и тя ни напада безмилостно – както като индивиди, така и като общество като цяло. Когато душата е пренебрегната, има загуба на цел, неудовлетвореност, безнадеждност, нарастване на безбожието и с това постепенна морална и социална деградация и всичко, което идва с това.
Умът ни не може да го разбере, а сърцето ни все още е затворено, за да почувства силата.
Но ние интуитивно знаем, че по същество е свързано с Бог и добротата и затова казваме, когато срещнем искрен, добър и наистина набожен човек, че този човек има душа или че пространството има душа, или тази музика има душа, или тази картина има душа, или тази книга има душа. Забелязваме, че душата е връзката с цялата истинска красота, светлина, знание, блаженство и нещо безкрайно и необятно.
Вижте още: 6 неподозирани знака, че носите травма от детството си
Можем да усетим душата в самота и съзерцание, когато се оттеглим в нашия ъгъл, за да се свържем с истинското АЗ и да свържем някои прекъснати нишки в себе си, да се върнем към същността си, да намерим любовта в себе си.
Осъществяване, свобода от безпокойство, спокойствие, любов, прошка, мир, щастие – това са все дарове на душата, когато й обърнем внимание. Те обаче са необозрими в това време на хиперконформизъм, скорост и морално-социална деградация.
Често привързани към материалното, ние разделяме материалното и духовното, без да виждаме очевидните връзки между тези две явления, както и между ума и тялото.
Ние не виждаме цялото и това е най-големият ни проблем. Сплит, игнорираме душата.
Решението е в душата, тя знае всички наши нужди.
За да бъдем психически здрави, ние наистина се нуждаем от някаква форма на духовност. Защото душата е тази, която знае кое е добро за нас и кое е лошо, нито умът, нито тялото знаят това.
Много са проблемите, с които терапевтите се сблъскват с клиентите всеки ден и това са основно: глад за духовност, загуба на смисъл в живота, липса на самочувствие, страх, че не сме достатъчно добри, необходимостта да контролираме себе си и другите, нервност, страх от бъдещето, увличане в енергията на миналото, страх от изоставяне, привързаност към идеали, различни вярвания, които определят курса и начина ни на живот и др.
