Срамът е защитна реакция и механизъм за оцеляване в група, възникнал в процеса на еволюция. До този извод са стигнали американски учени. Резултатите от изследването са публикувани в Science Alert.
Учените смятат, че срамът е изиграл ключова роля в оцеляването, както и други защитни механизми, които са насочени към това човек да не си причинява вреда.
„Физическата болка възпрепятства да увреждаме своите тъкани. Функцията на срама е да ни защити от нарушения на социалните връзки или да ни мотивира да ги изграждаме“, казва психологът еволюционист Даниъл Сницър от Калифорнийския университет.
Срамът кара хората да действат по определен начин и да остават социални – в древни времена да бъдеш сред себеподобни, е било залог за оцеляване.
„Нашите предци са живели в неголеми групи, които са се занимавали с лов и събирателство. В този свят животът е зависел от събратята, които те смятат за достатъчно ценен, за да защитават теб и твоето потомство“, пояснява антропологът Джон Туби.
За да проверят своята теория, учените провели експеримент, в който взели участие 900 души – жители на САЩ, Индия и Израел. Хората трябвало да опишат своите усещания в редица жизнени ситуации, които биха могли да доведат до чувство на срам и отхвърляне от околните. Членовете на първата група били „съдии“ на тези, които се държали „неподобаващо“, а във втората група били „подсъдимите“.
Учените са установили пряка връзка между негативната реакция на околните на неподобаващото поведение и чувството на срам при тези, които се държали по такъв начин. При това в различни общества границите на недопустимото могат да варират. Общи се оказали такива черти като алчност, липса на амбиция и невярност.