Всички сме употребявали израза "На седмото небе съм". Той се използва, когато човек е много щастлив, задоволен, безкрайно доволен.
Защо обаче седмо небе? Защо не шесто или осмо например?
Според някои източници изразът произхожда от съчинението „За небето“ на древногръцкия философ Аристотел. В него той разказва за устройството на небесния свод. Аристотел предполагал, че небето се състои от седем неподвижни кристални сфери, върху които са разположени звездите и планетите. Тази представа е била широко разпространена в древния свят.
Популярни изрази, произлизащи от древността
За седем небеса се споменава и в Корана. Смята се, че и самият Коран е донесен на земята от ангел от седмото небе.
Според други източници Бог и Раят се намират на седедмото небе и това е причината седмицата да се смята за библейско число.
Има и още една теория, а тя е свързана с дъгата и нейните седем цвята. В миналото хората са мислели, че всеки идва от различно небе, и седмото е най-високо, съответно приемано за най-висше.
