Мнозина са чували, че Адолф Хитлер е обожавал музиката на немския композитор Рихард Вагнер. Но наистина ли е било така?
Някои автори твърдят, че музиката на Рихард Вагнер често се е чувала от високоговорители в нацистките концлагери. Именно поради тази причина дълго време била забранена в Израел – защото предизвиквала неприятни асоциации сред освободените от концлагерите евреи. Дори през 2003 г. израелският диригент Даниел Баренбойм бил замерян със столове от публиката, когато внезапно решил да изпълни Вагнер на един от музикалните фестивали в Израел.
Друг аргумент в полза на „любовта на Хитлер към музиката на Вагнер“ е фактът, че антисемитски изказвания присъстват в писмата и публичните статии на Вагнер. Но възгледите са едно, а музиката съвсем различно. Няма нищо антисемитско в самата музика на Вагнер или в либретата на неговите опери.
Още: Кандидатът за вицепрезидент на Тръмп го наричал "американския Хитлер"
И така, какво наистина харесвал Хитлер: музиката на Вагнер или политическите му възгледи?
Тези въпроси се изясняват от главния архитект на Хитлер Алберт Шпеер. Според него, партийният елит на нацистка Германия не се интересувал много-много от музика. „Неговите представители бяха недодялани, индиферентни типове, за които класическата музика означаваше толкова малко, колкото изкуството и литературата като цяло“ - пише в мемоарите си Шпеер.
От една страна, Хитлер, разбира се, бил зает човек. Но от друга страна, това не пречи на други партийни и държавни лидери често да посещават театри, опери и концерти. Възниква резонен въпрос: човек, който е истински влюбен в класическата музика, ще пренебрегва ли класическите концерти? А Хитлер можел безплатно да посещава всякакви концерти. Въпреки това, според Шпеер, той рядко го правел.
Музиката на немските композитори, особено такава патетична и жизнеутвърждаваща като произведенията на Рихард Вагнер, Рихард Щраус и Антон Брукнер, била от полза за германските нацисти. „Правилният“ произход на тези композитори и тяхната „правилна“ музика се вписвали перфектно в идеологията на Третия райх. Но това не означава, че те наистина я харесвали и разбирали.
Още: Изследователи твърдят, че са открили подводницата, с която Хитлер е избягал (ВИДЕО)
Друг мит гласи: „Музиката на Вагнер е забранена в Израел“. Не, никога не е била забранена – ако под „забрана“ се подразбира държавен акт. Просто това понякога е дискусионен въпрос:да се изпълни ли в конкретен случай или да не се изпълни. И, между другото, се изпълнява, макар и рядко. По-скоро този бойкот се е превърнал в символична традиция след 1938 г., когато Палестинският симфоничен оркестър демонстративно изключва произведенията на Вагнер от програмата си след Кристалната нощ (нощта на 9 срещу 10 ноември 1938 г., когато нацистите потрошават витрините на еврейските магазини в Германия и Австрия). Всякакви подобни „забрани“ са просто частни инициативи или актове на отделни организации. Но отново имайки предвид „общественото мнение“, а не законите.
Така, например, основателят на политическото движение на ционизма, Теодор Херцел, обожавал Вагнер - и Вторият ционистки конгрес на 28 август 1898 г. бил открит с увертюра от вагнеровата опера „Танхойзер“. А през 2011 г. Израелският камерен оркестър свирил „Зигфридова идилия“ не къде да е, а в Байройт!
Свен Фридрих, директор на музея на Рихард Вагнер в Байройт, казва следното: "Вагнер е бил антисемит на теория, но на практика е имал евреи сред приятелите и колегите си. В същото време, колкото и да е странно, Хитлер на практика не възприемал антисемитските възгледи на Вагнер – явно за него те са били просто „дилетантски“, за да им обръща внимание“.
Рик Фулкер, музикален колумнист на „Дойче веле“, твърди: „Сред диригентите, специализирали се на Вагнер, има много евреи. А сред почитателите на неговата музика винаги е имало много хора с еврейски корени, дори по време и след Втората световна война“.
И не, никой не е хвърлял столове по Даниел Баренбойм, твърдят хора, които са гледали запис на този концерт.
---
