Започне ли да приближава Свети Валентин, започват се и безкрайните спорове "за или против". Една част от хората чувстват празника за чужд на българската култура и традиции, празник внесен "отвън", сладникав и лигав. Почват се подаръци с някакви си плюшени играчки, сърчица и какво ли още не. А тийнейджърките направо се захласват, омаяни и от първите любовни трепети, които изживяват. Групата на отрицателните мнения веднага вадят своя коз - какво трябва да правят онези, които нито са влюбени, нито пък имат половинка до себе си... Та те се биха чувствали много, много зле...
Според другите обаче няма нищо лошо в един празник в повече. Най-вече заради факта, че все пак това е денят на влюбените. Какво по-хубаво има от това, човек да празнува любовта. Нали именно тя ни тласка към по-добро и ни прави духовно по-щедри.
Така или иначе всяка от двете тези има своите неоспорими аргументи. Че това наистина е един доста захаросан празник, който не е наш е ясно. Но е прекрасно и любовта да си има своя ден. Няма значение, че и за доста от тези, който обичат или са влюбени, датата 14 февруари... е само дата. Но защо още веднъж човек да не изрази чувствата си към любимия и да каже "Обичам те"? Любовта има нуждата да бъде чувана и произнасяна - това не бива да се пренебрегва.
А за тези, които точно в този момент са "сингъл", негово височество съвпадението има своето решение - в този ден освен празникът на влюбените, се празнува и Трифон Зарезан. Вие сами може да изберете кой от двата, или и двата празника да прегърнете. Удивителното в случая е, че това съвпадение никак не е случайно. Опиянението от хубавото вино и от любовта са слабо различими. Безпаметност, еуфория, състояние близо до лудостта...
Случва се да се чуват оплаквания - романтиката в наше време отдавна я няма. Проблемът е кой и как може да си я представи. И тук вече се намесват клишетата, които пречат на истинското изживяване и романтиката. Плюшеното мече, безбройните сърчица, предложенията за брак в поза на колене, кошмарните карамфили... Не че има нещо лошо във всичко това, но когато използваме клишетата в най-хубавите моменти - това е абсолютен отказ от мислене, от това да бъдем самите ние в най-съкровените си преживявания.
Ако искаме наистина да изживеем емоционални и неповторими моменти, трябва да се оставим да ни води нашето вътрешно чувство. Ще се чувстваме щастливи от самото присъствие на любимия човек до нас, и няма да ни липсва неподареното плюшено мече или досадното "I love you". Романтиката е в простичките неща, тя е състояние на духа. Не са ли такива най-стойностните ви преживявания?
Така че - казваме голямо "ДА" на празника на любовта. Тя никога не е нещо, което може да се подразбира ей така, от самосебе си в една двойка. Любовта трябва да се казва и показва! За да бъде поддържан, огънят в камината се нуждае постоянно от съчки, а любовта - да бъде постоянно изразявана!
