Възнесение Господне е голям християнски празник, отбелязван векове наред на 50-тия ден след Великден, докато през 5 век християните започват да празнуват Възнесение Господне 40 дни след най-светлия празник – Възкресение Христово. Какво точно отбелязваме на Възнесение Господне, щом празникът е свързан с Великден – с възкресението на Христос?
Какво честваме на Възнесение Господне?
Библейското събитие, при което Иисус Христос, преминал през Разпятието и Възкресението, се възнася в Небесата, е голям християнски празник, наречен Възнесение Господне или още Възнесение Христово и Спасов ден. Докато за християните той е църковен празник, за част от католическия свят е и официален празник, неработен ден.
Възнесение Господне е и личен празник – имен ден – за всички, носещи имената Стас, Спас, Спасимир, Спасияна и производните им.
Възнесение Господне е и професионален празник на хлебарите и сладкарите.
Спасовден 2024 - кога се пада, традиции и обичаи
Защо отбелязваме Възнесение Господне 40 дни след Възкресение Христово?
Празникът Възнесение Господне е свързан с Великден, като отбелязването му на 40-тия ден от Възкресение Христово датира от началото на 5 век. Празникът винаги се пада в четвъртък. Цифрата 40 не е случайна. В християнската религия тя е специална. В продължение на 40 дни Христос останал на пост и молитва и не се подал на изкушенията на Сатаната, Великият Потоп продължил 40 дни и нощи, 40 дни се укривал пророк Илия, на 40-тия ден душата на покойника напуска земята и се отправя към отвъдното. 40 е едно от най-повтарящите се числа в Библията, 40 са и дните след възкресението на Христос до неговото Възнесение.
Знаковото присъствие на цифрата 40 в Библията не е единствената причина да се отбелязва Възнесение Господне именно 40 дни след Възкресение Христово. Изборът на тази дата е свързан със свидетелствата в Евангелията как след смъртта и Възкресението си Исус Христос се среща с апостолите и им разказвал за Божието царство и разяснявал Светото писание именно в продължение на 40 дни.
На 40 ден се случва Възнесението на Христос на Елеонския хълм до Ерусалим, който изкачва, придружен от майка си и учениците си. На мястото, на което на 40-тия ден от Възкресение Христово се е случило Възнесение Христово и днес продължават да се правят поклонения, а на върха на Елеонската планина има и манастир, посветен на Възнесение Господне.
У нас се изпълняват различни народни обичаи и традиции, свързани със Спасовден. Популярни са множество поверията за празника.
Възнесение Господне – какъв празник е днес?
Спасовден – Възнесение Господне – традиции и обичаи
Един от старите и популярни обичаи от близкото минало за Спасовден, е ходенето на росен, свързан с вярването в митични същества с тяло на жена и опашка на риба вместо крайници, познати като русалки, и тяхното бране на росен в навечерието на празника. За русалките се считало, че лекуват неизличими болести и страдания именно ден преди Възнесение Господне.
По стара народна традиция, за да се избави от страшната болест с помощта на русалките, болният прекарвал нощта преди големия християнски празник на място, където расте росен – росенова ливада. Хората пътували от близо и далеч до тези места, тъй като росен не се срещал навсякъде, с надежда за изцеление и с вяра. Болният трябвало да прекара нощта на такава ливада с придружител, да занесе вино, варена кокошка, спасова пита и да се постави купичка с вода до главата му, по която се гадаело на сутринта дали е изцерен.
За добър знак, че болестта си е отишла, се считало откриването на паднали цветове в купата с вода, от която болният трябвало да отпие и бързо да се прибере на зазряване в дома си, без да среща никого, защото това би развалило лечебната магия. На росенова ливада отивали и жените, които не успявали да заченат и дарят с рожба семейството си, откъдето идва и изразът „Тѐ ти, булка, Спасовден!“, използван днес с малко по-различен и много по-широк смисъл – за настъпването на неочаквани събития.
На Спасовден се спазвала и традицията да се организира молебен за дъжд, така ценен за зърнените култури по това време от годината. Дъждът на празника се считал за благодат, благословия и знак, че предстои богата реколта и година.
Народни веселия и прочутото, изпълнявано без инструментален съпровод, Спасовско хоро, също били дълги години неразделна част от празника.
Християните вярват и че на този ден се прибират в отвъдното душите на мъртвите, разпуснати на Велики четвъртък.