Феноменът Вера Кочовска е родена на 27 юли 1945 г. Перник и умира на 11 февруари 2011 година.
В края на дните си тя казва, че краят на Земята е настъпил и светът се разпада, макар да не го осъзнаваме.
Вижте още: Слава Севрюкова: С воля и много молитви човек може да промени някои събития в своя живот
"Все го чакат, все го прогнозират, а той е залял вече света, прелива на улицата, влиза в къщите", казвала Кочовска. "Всеки ден убиват толкова хора. Безброй са жертвите на изнудване и предателство. Всеки миг могат да те окрадат. Жените масово се отказват да бъдат майки и раждат най-много едно от децата си", казвала още лечителката.
На смъртния си одър Вера, казва че ще се появи смъртоносен вирус, който ще погуби много хора, в това число и българи. В онези времена думите ѝ звучат нереалистично, но след пандемията от коронавирус, която тотално преобърна световния ред и живота на човечеството, очевидно виденията ѝ са повече от точни.
Лечителка е родена с кафяви очи, които в деня на съдбовната за нея катастрофа се превръщат в сини.
"Бях 12-годишна, когато се случи. Блъсна ме камион.
Отскочих от тялото си и видях до мен два ангела. Те ми сложиха железни обувки на нозете, хванаха ме под мишниците и полетяхме нагоре. Земята под мен се смали, а там, долу, остана тялото ми, шофьорът бай Илия, който ме удари, лекарският екип, колата на Бърза помощ. Аз се озовах в храм, приличащ на амфитеатър. Пред мен стоеше Бог, но виждах само сандалите на нозете му. Останалото беше ярка, заслепяваща светлина. Около него стояха 42-ма „старейшини”. Там, горе се случи метаморфозата с мен. Попитах – а къде е адът и тогава те ми посочиха земята. Адът е тук. Няма зло, което да остава ненаказано. Но злото стана много.", разказвала лечителителката
„Какво съм всъщност аз? Сред мъртвите жива, сред живите – самотна, чудновата, неразбрана…", казва тя за живота си.
Световноизвестни професори и учени са респектирани от нейните свръхспособности – тя поставя точни диагнози дори по телефона и може да лекува от разстояние.
Проф. Йошио Мичи от Токио обаче успява да регистрира с компютър нейната аура, а през 2004 г. руският проф. Андрей Брюховецки документира уникалните способности на българката чрез магнитнорезонансни томографски снимки. Апаратурата запечатва светещо поле в областта на очите и отзад на тила ѝ. Светлината е силна, напомня ореола на светците. Структурата, която апаратът отчита, е извън тялото, но има същата плътност.
Вижте още: 10 пророчества на феномена дядо Влайчо, от които ще настръхнете
Веднъж с Ванга отидохме на гроба на Преподобна Стойна.
Докато се е молела, тя се е издигала във въздуха. Левитирала е. Тялото й е ставало безплътно и е можела да се пренася във времето и пространството. Когато идвали посетители в манастирчето „Св. Георги”, където Стойна била послушница, те я виждали да разговаря с иконите. Чувала и гласовете на мъртвите и лекувала чрез молитви. Виждали са я да се „разсейва като дим”! После да се появява върху църковното кубе. Същото са можели Св. Тереза от Авила и сестра Мария Корнел от Агреда… Та на гроба й се изви вихър. Само там, където запалихме свещичките, си беше тихо и спокойно. Пламъчетата дори не потрепнаха.
"Храната – по-малко месо. Повече плодове и зеленчуци. Мисълта – най-силното нещо е мисълта, защото тя ражда, но и изпепелява. Богатство – да си видял ковчег с джобове? Или покойник, закопан с всичкото му богатство? Единственото богатство, което има човек, е вътре в главата му. И трябва да го доразвива. И сутрин, когато се събудиш, да почувстваш живота около себе си. Семейството е голяма сила, но не говоря за семейството по документ, а за истинското. Всеки човек идва със своя мисия на земята. Ти не си дошъл, за да си отидеш. Ти си дошъл, за да оставиш след себе си"., гласи един от заветите на Кочовска.
95% от болестите са на психическа основа.
Ние сме тези, които създаваме и отнемаме нещата си. Но се сещаме за това, когато опре ножът до кокала. Не ни хапе змията, скрита под камъка, а самият камък, върху който седим.
Хората са зрящи слепци.
Ще се спасят не хората, а Човеците. С главно Ч. Човещина, човече! Много са званите, но малко са призваните.
От както свят светува, висшето двуного животно господства над планетата, но ако четириногите можеха да говорят, те нямаше да разговарят с нас. Защото в джунглата има правила. А хората ги нарушават. Чувствата и спомените – вятърът ги отвява, духовността остава. Всеки трябва да пази духовността си неопетнена и да не се опитва да наскача сянката си, защото ще бъде обречен да вегетира.
Ешафод значи живот. Всеки от нас върви към своя ешафод. И когато стигнем до хълма на своята Голгота и се обърнем назад, ще видим не рози, а бодили и змии, защото доброто го няма.
