За бургаския диалект са характерни смяната на ударението например каза' вместо ка'за – с ударение на втората сричка вместо на първата и т.нар. „мекане“ – меко изговаряне на думите и употреба на погрешна гласна – най-често „и“ вместо „е“, създава това меко усещане при говор като например тИлИфон вместо телефон, РусИ вместо Русе и т.н. Подобна подмяна на гласни далеч не е характерна само за бургаския диалект, поради което ще ви запознаем с топ 7 сред думите, типични именно и само за него, които му придават това характерно звучене и го отличават от други диалекти в страната.
В бургаския жаргон и диалект се използват думи от няколко континента, което го прави толкова специфичен и пъстър. Бургаският диалект е част от Балканския говор и още по-точно от Подбалканския говор, който се дели на две части – западна, обхващаща Старозагорско и Чирпанско, и източна – Сливенски, Ямболски и Бургаски диалект според диалектната делитбата на българския език. Обща особеност е окончанието за 1 лице, единствено число, сегашно време на –а и 3 лице, мн.ч. на –ът. „Аз чита, те читът“.
7 думи, специфични само за бургаския диалект
1. Харабийка
Харабия, харабийка може да се „преведе“ по няколко начина и с няколко значения – „нещо хубаво“, „сериозно, наистина“, „много добре“. Това една от най-характерните за бургаския край диалектни думи.
Ще познаете ли какво означават тези думи на хасковски диалект?
2. Лек
Трудно е да „преведем“ тази думи. Тя по-скоро се използва като обръщение към мъжете, без да е от значение колко са им килограмите, възрастта и леки ли са наистина или тежат по 200 кила. Буквален превод няма, нещо като „Хайде, човек“, но „Хайде, лек“. Не питайте какво е „лек“, ако сте в Бургас и се обърнат към вас така или просто го чуете. Едва ли ще получите смислен отговор, тъй като е нещо като пловдивската майна – обръщение без особен смисъл.
3. Батка
Добре е да не срещаш батка в Бургас или поне да не настроен негативно срещу теб, а да е на твоя страна. Батка най-общо казано наричат бабаитите и хулиганите, които се бият и са най-вървежните, уважавани мъже в Бургас, от които всички останали се страхуват и на които козируват. Нещо като лъвовете в царството на животните в саваната, само че на два крака и в Бургас.
4. Маняк
Тази дума, подобно на диалектната дума „лек“, също няма определено значение и е просто обръщение, използвано и срещано масово в Бургас. Има позитивен оттенък, обикновено с него бургазлии се обръщат към приятели и познати. Нещо като думите „пич“, „мен“ и т.н.
Кои са най-старите диалектни думи, които ползваме и какво е тяхното значение?
5. Въййй
Думата е не само диалектна, но и жаргонна, каквито са впрочем и всички до тук. Въййй е вид възклицание, подобно на о-ле-ле, мале и т.н.
6. Мотамо
В превод ще рече „буквално“ и „дума по дума“. Например – преписал е мотамо – буква по буква, дума по дума е преписал. Любопитен факт е, че това е дума, която е заимствана в бургаския говор от креолските думи и изрази, навлезли в езика на бургазлии заедно с редица австрийски, немски, холандски думи и изрази и станали с част от диалекта и жаргона на бургазлии.
7. Дънкито
Да, това са дънки. Думата е лесна за разпознаване, макар да звучи повече от странно и да поражда съвсем естествения въпрос защо може да бъдат наричани дънките по този абсурден начин.
Ако тези думи не ви стигат и искате да разберете повече за жаргонните и диалектните думи в бургаския регион, потърсете книгата на историографа Митко Иванов, разкриваща по интригуващ и забавен начин уникалността на говора на космополитния град. Над 2000 думи ще откриете там – цял нов език ще се разгърне пред вас, за да се потопите в бургаския диалект и жаргон и да се посмеете или почудите с тях.
Основни характеристики на Подбалканската диалектна група, към която се причислява и бургаският диалект
Сред общите характеристики на диалектите в тази група, обхващаща Сливен, Бургас, Стара и Нова Загора, Ямбол, Чирпан, са:
1. Застъпване на ѣ в края на думите:
- ’а под ударение – дубр’à (добре),
- ъ без ударение – зѝм’ъ (зиме),
- е в окончания от старото двойствено число – раменè.
2. Въпросната промяна или редукция на гласни, която вече обсъдихме – сига вместо сега, която предава на тези диалекти и т.нар. мекане, меко звучене.
3. Член за множествено число –ти като например тавити вместо тавите.
4. Крайно ударение при редица глаголи в минало свършено време и други.
