Бозайниците са на-висшият клас животни, които носят името си от факта, че малките се изхранват с мляко – бозаят от майките си. България е на едно от първите места в Европа по разнообразие на бозайници, населяващи територията ѝ. За жалост човекът със своята дейност замърсява природата, причинява изменения на климата, водещи до природни катаклизми, бедствия и до унищожаване на местообитанията на дивите животни, което застрашава съществуването им. Животните, застрашени от изчезване, са включени като защитени в Червената книга на България с цел съхраняване на биоразнообразието. Сред тях са 19 бозайника: кафявата мечка, дивата котка, видрата, златката, пъстрият пор, дивата коза, някои видове прилепи и други. Кой са защитените бозайници в България, които са най-застрашени от изчезване?
Пет застрашени от изчезване бозайници в България
1. Кафява мечка
Огромният хищник от разред „Хищници“, достигащ до 250 килограма, населява планините в България и може да развие скорост при бягане до 50 км./ч. Кафявата мечка е застрашен и защитен вид, чиито обстрел е забранен и преследван от закона. При трайно неблагоприятни условия в планината не е изключение кафявата мечка да навлезе в селища в търсене на храна. Съвсем скоро подобен случай плашеше жителите на Чепеларе, където мечка влизаше в дворове и се хранеше от пчелни кошери. Въпреки огромните си и страховити размери кафявата мечка по принцип не напада целенасочено хора, ако не се почувства застрашена. Когато говорим за защитените бозайници в България и в частност за кафявите мечки, не можем да пропуснем да споменем парка за танцуващи мечки, съграден от фондация „Четири лапи“ за мечоците, използвани преди от хората за забавление и печалба, с цел осигуряването на нормални и близки до естествените условия за живот на изстрадалите мечки.
Миеща мечка - защо се нарича така?
2. Прилепи
Прилепите са бозайници, женските раждат своите малки и ги изхранват с мляко. Много от прилепите у нас спадат към защитените бозайници в България. Убиването им е забранено, както и нарушаването на местообитанията им. При откриване на прилеп в дома и необходимост от извеждането му има правила за улов така, че да не бъде наранен. Много хора се страхуват от прилепите, свързвайки ги с вампирите и разпространение на зарази, но видовете, населяващи България, не се хранят с кръв, а с насекоми и са безопасни за хората и домашните животни. Защитените прилепи в България са 33 вида от 4 семейства – семейство Подковоноси прилепи, семейство Булдогови прилепи, семейство Булдогови прилепии и от семейство Гладконоси прилепи.
3. Пор
Порът е сред най-застрашените животни у нас, което го прави един от защитените бозайници в България. Симпатичен, покрит с козина, активен предимно нощем, порът използва за храна главно гризачи и змии, по-рядко птици, с което помага на хората да се справят с вредителите. Поровете са преследвани заради кожата си от бракониери, местообитанията им също са застрашени и унищожени, което води до редуциране на броя порове, населяващи страната ни, и до включването на вида като застрашен от изчезване у нас. Пъстрият пор като цяло е рядък хищник, обитаващ главно полупустини и пустини райони и присъствието му в България е изключение, което следва да пазим и ценим.
4. Етруска земеровка
Твърде вероятно е да не сте виждали този миниатюрен бозайник, достигащ едва до 5 см. големина. Земеровката е сред най-малките бозайници на планетата, както и сред защитените бозайници в България. Селскостопанската дейност, свързана с употребата на пестициди, е най-голямата заплаха за този бозайник, водеща до измирането му и вписването на вида като застрашен от изчезване. Етруската земеровка е от разред насекомоядни, семейство Земеровки. От същия разред в България като защитен е обявен и още един вид – познатият на всички таралеж.
5. Рис
Рисът е не само един от защитените бозайници в България, застрашен от изчезване, но и е считан за изчезнал у нас за почти едно столетие, когато в началото на 21 век сдружение „Балкани“ открива в района на Берковица следи от рис. Красивото диво животно от семейство котки е изключително рядко срещано в България, като единичните екземпляри, чиито следи са засичани у нас, се считат за прекосили границите ни със съседни държави и попаднали в страната ни именно така.
