Да си родител или да гледаш внуче понякога наистина е трудно. Текстът в следващите редове е виц, но със сигурност много от вас ще се разпознаят в някоя реална случка, която сте имали със своите малчугани. Децата са нашето богатство, но понякога със сигурност ни се иска да се телепортираме на някой остров далеч от тях и да забравим всички грижи за тези малки пакостници. Поздравяваме всички мами, татковци, баби и дядовци с този страхотен виц:
Една жена, на видима възраст около 40 чакаше на опашката в магазина. Пред нея бяха възрастен човек и неговото внуче, чиито шепи бяха пълни с шоколад, бонбони. Малкият не спираше да крещи, реве, да хленчи и да се тръшка.
- Спокойно, Петьо, само още малко, ето ей сега сме ние наред… Бъди добър, не се ядосвай. – тихо повтаряше дядото, докато самият той се опитваше да остане спокоен.
Хлапето не само не спираше, но буйстваше още повече - скачаше и успя да привлече вниманието на всички хора в магазина към себе си, а дядо му отново каза с тихия си глас:
– Петьо, ето плащаме и след малко ще сме у дома. Само още малко, приятелю!
Минаха и платиха на касата и малката ходеща тонколона се изстреля през вратата на магазина, тичайки през глава към колата, за да хвърли бонбоните и сладките по цялата задна седалка.
Дядо му за пореден път беше с ледено самообладание и с още по-спокойно каза:
– Петьо, дишай, не се разстройвай! Няма поводи за драма. След пет минутки и сме у дома, само се успокой, моля те!
Дамата, която видя цялата случка остана силно впечатлена. Тя последва дядото с внучето и преди да тръгнат с колата, каза с възхита на възрастния мъж:
- Със сигурност не е моя работа да ви давам оценка, но вие се държите с внука си невероятно, успяхте да запазите спокойствие и му говорихте уравновесено, тихо и смислено, дори след като той премина всякакви граници на търпението.
После се обърна към момченцето:
– Петьо, ти си истински щастливец с такъв дядо!
Дядото я погледна и широко се усмихна:
- Много благодаря за милите думи, госпожо, но аз съм Петьо, този льпольо на задната седалка е Милен!
