Витоша е четвъртата по големина планина у нас. Разположена е между Стара планина и Рило-Родопския масив. Най-висок връх е Черни връх - 2290 м. Близостта й до столицата и лесният достъп от София са причина планината да е посещавана от най-голям брой туристи.
Знаете ли кое е старото име на Витоша?
Древните гърци наричат планината Скомброс, което означава “острота”. Предполага се, че идва от местните тракийски имена - Скумбрас, Скумбрис. За първи път това име се споменава от известния древногръцки историк Тукидит, живял между 460-400 г.пр.н.е. “Тилатеите живеят на север от планината Скомброс”.
Аристотел също говори за Скомброс “Реките Стримон, Нестос и Хеброс извират от Скомброс” (допусната е неточност: от трите реки само Струма извира от Витоша).
Скопиус
Плиний Стари нарича планината Скопиус. Произлиза от гръцката дума “скопиос”, което означава кула, наблюдателница заради наличието на много наблюдателни кули в планината. Под същото име планината се споменава и от римския императорски чиновник Марк Фотий, който пише до прочутия историк и писател Тит Ливий: “Трябва да ти пиша за едно чудно хубаво удоволствие, което преживях тук изкачването на планината Скопиус … Успяхме да стигнем скалистия връх. Оттам гледката е неописуема. Чудна планина е Скопиус!... Тя мами със своята прелест и на човека му се иска да я завладее. Да, скъпи Тит, такава хубост в Рим няма”.
Оттук идва името на връх Скопарник, висок 2226 м, който е разположен в източната част на Витоша, на югоизток от Черни връх.
Витоша
С това име планината е известна от Средновековието. Това име е от тракийски произход и според проф. Дечев означава “двувърха, двуделна”. Най-старият документ, в който се споменава името Витоша, е грамота на цар Иван Шишман, дадена на Драгалевския манастир “Св.Богородица”. В нея е записано “Иже есть въ Витоши”.
Легенда за Витоша и Люлин
Според друга теория името Витоша идва от популярна местна легенда. Преди много, много години на днешната Витоша казвали “Големото било”, а на Люлин - “Дългото било”. В едно от витошките села живеело много красиво момиче Вита. Тя помагала при отглеждането на овцете, което било главен поминък на местните. Пасяла стадото и често се качвала на “Големото било”, за да се наслаждава на красиви гледки. Тогава Вита запявала. Гласът ѝ бил силен и ясен и се чувал през девет села. На “Дългото било” живеел млад овчар Люлин, който умеел да свири на гъдулка. Като чувал мощния глас на Вита, пригласял тихо с гъдулката си. Когато девойката мълчала, Люлин се провиквал:
- Витоооо!
- Щоооо? - отговаряла Вита.
От ехото на двете провиквания, хората чували “Витошоо”.
Двамата се влюбили отдалеч, без да се срещнат и поговорят. Изгаряли от желание да бъдат заедно, но не можели да се срещнат, защото нямало как да оставят стадата си. Минали години, Вита станала мома за женене и започнали да идват младежи да я искат, но тя връщала всички. Било я срам да каже на майка си, че иска да се омъжи за Люлин. Младежът също обичал Вита, но не смеел да сподели пред близките си, че те няма да я харесат. Мъжкарана била Вита, гледала овце и кротката майка на Люлин нямало да я иска за снаха.
Продължавали да идват стройници за Вита - млади и стари, бедни и богати, от близки и далечни места. Тя връщала всички.
Накрая дошла вест, че идва отдалече личен момък - богат и красив да иска Вита за жена. Вечерта майката на Вита я предупредила да не ходи на следващия ден с овцете, а да чака знатните стройници
- Няма вече да ни срамиш. Ще те женим - предупредила старата жена. Вита нищо не казала.
На сутринта, когато майка й отишла да я търси - нямало следа от нея. Чак към пладне чули гласа й от “Големото било”. Чули и гласът на Люлин, която пасял овцете си по “Дългото било”.
- Витооо!
- Щооо?”
Ядосала се майката на Вита, че дъщеря й отново ги прави за смях, излязла над Княжево и проклела:
- Гръм да те удари, щерко, да те вкамени, дето си застанала, и черна да почернееш като земята, както чернее и моята душа от срам пред чуждите хора. И тоя Люлин, дето те лъже и мами, и той на земя и камък да стане!
Слънчево и ясно било времето тогава, но изведнъж примръкнало. Надвиснали тежки черни облаци и страшен гръм разцепил земята. Изведнъж Вита паднала. Гръм ударил овчаря Люлин.
Оттогава хората нарекли Големото било - Витоша, а Дългото било - Люлилн. А върхът, където Вита била ударено от гръм - Черни връх.
