Днешната статия, свързана с езотерика ще бъде над нещо, което силно вълнува доста хора – децата, тяхната чиста доброта и откровенията им за спомените от „мястото“, от където идват…
Едва ли има човек, който да не се е замислял над въпроса откъде идваме ние и къде отиваме, след като си тръгнем… Децата ни са отличен пример за чудесата, които се случват на Земята – те често имат спомени от другата страна, защото скоро са били там. Много изследвания са проведени, много идентични разкази са разказани, но разбира се – всичко е на база догатка. Нашите сетива и възприятия виждат и знаят само толкова, колкото им е определено – а това според редица учени е малко повече от никак… Или с други думи казано – силно ограничени са.
Да хвърлим един поглед над една прекрасна книга, написана от д-р Уейн У. Дайър и неговата асистентка Дий Гарнс – „Спомени от Рая“, които години наред правят изследвания и се срещат с хиляди родители и деца, които си спомнят за съществуването си на Небето.
Разказите, поместени там, са толкова сърдечно, по детски изказани, че трудно човек би се осъмнил в истинността им.
Силно впечатление прави историята на една майка, която забременява няколко пъти и по злочесто стечение на обстоятелствата винаги губи плода... В крайна сметка, след поредния неуспешен опит, семейството осиновява момченце, което след години им разказва, че ги е гледало от Небето и е опитвало много пъти да привлече вниманието им, но все не е успявало. Тогава решило да се роди чрез майка си, за да дойде при тях.
Тази история излъчва неописуема емоция. Емоция за безпределната любов - Душата на това момченце е избрала своите родители и е намерила своя път към тях по един или друг начин... Фантастично или не - всеки има право да избере за себе си.
Други интересни истории от книгата са свързани с деца, които разказват на родителите си, че са се срещали с някой от починалите си роднини по пътя към Земята и ги разпознават по снимки. Как биха могли да познават например дядо Хенри или баба Зелда (имената са примерни), които са починали години преди те да се родят?!
Децата казват, че на Небето са имали среща с тях, дори споменават неща от живота на определен покойник, което е най-интересното. Откъде биха могли да имат тази информация, освен от самият починал роднина!
Среща с Бог. Има деца, които твърдят, че си спомнят Бог и че заедно с него са избрали майката. Разказват за Светлината, за спокойствието, което ги е обгръщало на Небето.
Темата е огромна, разказите са безкрайно много! Дали е плод на въображението на децата или не - можем само да гадаем на този етап, но всички тези разкази звучат много истинно и по детски откровено!
Ние казваме, че от Отвъдния свят никой не се е върнал, за да разкаже какво има там – но всъщност дали всеки един от нас не е бил вече на това място?!
Един човешки живот се равнява на един единствен миг за Вселената. Трудно е да си го представим. Толкова сме малки, и същевременно всеки един от нас е толкова индивидуален и важен за света!
Затова докато вървим по краткия си земен път нека не забравяме да бъдем добри и толерантни към ближния си и разбира се - да учим и децата си на това!
