Припичайки се на слънцето в градината си, Сергей Абрамов и съпругата му Татяна си играят с косматия си домашен любимец Пломбир, който размахва опашка и печели лакомства за спазването на командите на собствениците си.
Но Пломбир, чиято бяла козина съвпада с цвета на любимия съветски сладолед, на когото е кръстен, не е най-добрият приятел на Абрамов.
Той всъщност е лисица, отглеждана от руски учени като част от експеримент в Сибир, продължил десетилетия, за да проучи как се опитомяват дивите животни.
Пломбир приема с охота да бъде воден от собствениците си на каишка, но когато се дърпа към пилета, които са в безопасност в клетката им, става ясно, че не е загубил всичките си животински инстинкти.
„Да, той вече се опита да изяде нашите пилета и да избяга“, казва 32-годишният Абрамов, който живее в предградията на третия по големина руски град Новосибирск.
Съпругата му, биологът Татяна Абрамова, на 33 години, признава, че винаги е искала да живее с лисица.
Тя признава, че Пломбир е „приятелски настроен и мил“, но не е много послушен.
"Той скача по маси или скача вътре в хладилника. Той краде неща и ги крие", казва тя.
За такова енергично животно е по-подходящ животът на открито, решила двойката и отделила просторно кътче в градината си като дом на Пломбир.
Експеримент от съветска епоха
Той обича да го галят, умее да прави трикове и винаги е нетърпелив да играе - невероятни характеристики за повечето лисици, но не е изненадващо, тъй като той и неговите предци са били отглеждани от учени като приятелски домашни любимци.
През 1959 г. съветските генетици Дмитрий Беляев и Людмила Трут стартират експеримента във ферма в научноизследователския център Академгородок близо до Новосибирск.
Целта им била да укротят лисиците и да разберат как тези предци на вълци са се превърнали в лоялни и любящи кучета, които познаваме сега.
В продължение на десетилетия изследователите във фермата избират най-приятелските животни за разплод. Други бяха оставяни и малък брой бяха продадени като домашни любимци.
Този изкуствен подбор "променя всичко в тялото им", каза Юрий Гербек, един от около 15 учени, работещи в центъра, в който живеят почти 1000 лисици.
По-специално този твърд подбор е променил пигмента на лисиците и е скъсил муцуните им.
"Опитваме се да разберем кои гени се променят и как се променят", обясни Гербек.
Той добави, че екипът държи диви, както и опитомени лисици "за сравнение". И все пак поради липса на финансиране животните се държат в стари и ръждясали клетки.
Открития „тепърва ще бъдат направени“
Беляев умира през 1985 г. и експериментът почти е спрян поради липса на финансиране по време на падането на Съветския съюз през 1991 г. и последвалата икономическа криза.
Той обаче оцеля и дори спечели международно внимание след появата на техники, които направиха възможно изучаването на генетичния код на лисиците.
„Интересът на научната общност остава много силен“, каза американският генетик Адам Уилкинс пред агенция Франс прес .
Това е особено вярно, тъй като екипът изучава ефектите от опитомяването върху мозъка на лисиците и по-специално техните нива на окситоцин, известен като хормона на любовта.
Проучванията показват, че окситоцинът подхранва защитно поведение, съпричастност и чувство на любов и може да играе ключова роля за превръщането на лисиците в по-добри домашни любимци.
Но експериментът може да предложи и прозорец към човешката еволюция - по-специално има теория за това, че нашите човешки предци са се култивирали, казва Уилкинс.
Това е подходящо сравнение, "защото много от промените, които са претърпели опитомените лисици, изглеждат като възможни свързани промени в човешката еволюция", казва Уилкинс.
„Важни открития тепърва ще бъдат направени“, добави той.
