Свързаният с хайдушкото движение и останал в историческата памет като „Градът на стоте войводи“ – Сливен е осмият по големина у нас. Историята и развитието му са свързани и със Сините камъни, текстила и сливенската ракия. Полегнал в подножието на Сливенската планина (началото на Стара планина), той се слави с благоприятен климат с четири изразени сезона и условия за туризъм, забележителности, богата история и редица възможности за развитие.
Историята и старото име на Сливен
Историята на Сливен ни отвежда към шести век преди Христа. Земите на днешния град са били населени още през новокаменната епоха. Тракийските племена също са живели по тези земи, като от техните селища са открити при археологически разкопки монети и керамика. По-късната история на земите, в които днес е разположен Сливен, е свързана с Римската империя, от която стават част през 72 – 71 г. пр.н.е.
Най-старото име, достигнало до нас, с което е известно землището на Сливен, е Туида, като се счита, че това название е с тракийски произход. Днес в североизточната част на Сливен, на хълма Хисарлъка стоят останките на ранновизантийската и средновековна крепост Туида, превърнала се в историческа забележителност, привличаща туристи и гости на Сливен.
Топ 10 на най-големите градове в България
През 3 век има промяна в името на селището, но новото остава неизвестно за нас, като е ясно единствено, че е наричано „тържище“, като според историческите данни най-вероятно по това време е било част от територията на днешна Стара Загора, наричана в онези времена Августа Траяна.
Счита се, че краят на селището Туида е настъпил около 599 година, като същият е свързан с разрушаването му от славяните, за да стане част от Първата Българска държава само век по-късно. Първото име, което градът носи като част от Първата Българска държава, за жалост остава неизвестно за нас. Не е ясно и кога точно Сливен получава своето съвременно име, но вероятно е преди 1153 година, когато за първи път го намираме наречен така в исторически извори. До 1945 година името е изписвано в края му с „ъ“ – Сливенъ.
През епохата на Възраждането Сливен е познат като Градът на стоте войводи, но това не е официално наименование, а по-скоро прозвище, сочещо, че градът е люлка на хайдушкото движение, родно място за десетки смели борци за правда и свобода, поставили началото на хайдутлука по нашите земи, сред които се открояват имената на Хаджи Димитър и Панайот Хитов. Не е случайно, че именно там се развива и производството на пищови и пушки, като подемът на тази дейност е свързан именно с хайдушкото движение по тези земи.
Кой е най-големият град в Централна България?
Други стари имена на Сливен
Когато обсъждаме историята и старото име на Сливен, няма как да подминем факта, че градът е носел множество различни имена между тракийското Туида и съвременното, с което е познат днес.
По време на Османското владичество Сливен носи името Ислимие, като доказателства за това се откриват в Турския регистър от 1668 година.
Около 1916 година среща града и като Сливно на етноложка карта за разпространението на елинизма, чиито автор е проф. Георгиос Сотериадис от Атинския университет. В средновековната византийска литература също срещаме Сливен като Сливно, но като Силимно, Стилвнос.
Други стари имена на Сливен, за които откриваме писмени извори, са Савулен, Цоида, Истлифанос, Сливне. Името Сливен, с което е познат днес, градът е носел от векове. Васил Минков – автор на книга за произхода на названията на български градове, изразява становището си, че наименованието Сливен идва от факта, че на това място, че сливат 3 реки.
Според друго предположение произходът на името Сливен е свързан с думата „проход“ или по-скоро с начина, по който е звучала на език, близък до старославянския. За произхода на другите – старите имена на Сливен се знае още по-малко, като нито един произход не е категорично доказан и няма единомислие то темата. Ясно е обаче, че Сливен е град, който си заслужава да посетите, ако още не сте го направили.
