През XV в. на придворните е било забранено да перат тоалетите на монарха. Ако не се подчинявали, можели да загубят главата си. Откъде и защо са се появили такива правила?
В епохата на Тюдорите всяка придворна дама винаги е била облечена така, сякаш отива на бал. Нямало обикновени дрехи за разходка или почивка, дори в покоите си дамите били в най-добрите си тоалети.
Всичко било свързано с модата и вкусовете на бъдещата кралица Елизабет Йоркска. Английската принцеса от рода Йорк обичала пищните рокли, гардеробът ѝ струвал цяло състояние. Говореше се, че Елизабет се обличала веднага щом ставала от леглото, а през деня сменяла роклите си до тридесет пъти.
Когато станала кралица на Англия, тя се превърнала в пример за всички придворни дами. Камериерките искали да блеснат до нея и поне малко да се доближат до нейната красота и лукс.
Много посланици се възхищавали на модата в Англия по онова време, дворът бил пропит от лукс и изискан вкус. "Много красива и разкошно облечена" - записа впечатленията си испанският посланик Родриго де Пуебло.
Но красивите одежди на кралицата и придворните дами имали един много съществен недостатък: те не можели да се перат. Факт е, че тъканите от онова време били много слабо импрегнирани с багрило и след изпиране просто губели цвета си.
Потапяйки разкошна червена рокля във вода, в най-добрия случай можехте да извадите бледорозов парцал.
За сватбената церемония на Елизабет Йоркска са приготвени няколкостотин метра коприна, кадифе и скъпоценни кожи от ермин. Бъдещото облекло за сватбената церемония струвало цяло състояние: било забранено не само да се пере, но дори и да се мокри.
На придворните било забранено под страх от смърт да докосват роклята на кралицата без нейно знание, с изключение на шивачите, които сами ушивали роклята за церемонията.
Роклите на кралица Елизабет II
Но как тогава са се грижили за роклите на кралицата и другите придворни дами?
В онези времена къпането не било популярно. Лечителите не препоръчвали да се къпем, защото според тях това било "огледало на здравето". Потапяйки се във водата, човек можел да се зарази с някоя болест.
Достатъчно било само да се измиете някои части на тялото преди лягане и ръцете преди хранене. Човек се къпел напълно само в два случая: като бебе след раждането и след смъртта.
Можете ли да си представите колко бързо дрехите губели свежия си вид? Особено ако денят е бил горещ.
Намирали изход от ситуацията - слагали под дрехата ленена риза, която абсорбирала потта, мръсотията и миризмите. Така роклята оставала свежа и чиста по-дълго време.
Разбира се, с течение на времето дрехите трябвало да се освежават: просто ги проветрявали, като ги окачвали на слънце. По този начин те се отървавали от неприятните миризми, но местните замърсявания се премахвали със специален прах с помощта на суха четка. И ако петното все пак не можело да се изчисти, то на негово място се появявала нова бродерия.
Между другото, проблемът с нестабилните багрила продължава да съществува в Англия до средата на XIX век. Сестрата на известната писателка Джейн Остин се оплаквала, че великолепната ѝ синя рокля посиняла, след като я застигнал проливен дъжд.
