Според руския кардиолог В. Зафираки понякога според характера на артериалното налягане можем да определим какви заболявания предизвикват състоянието му. Той изяснява, че в твърденията повишена долна граница – заболявания с бъбреците, има доза истина, но ни снабдява и с други факти, с които е необходимо да сме запознати:
Специалистът заявява, че не съществува сърдечно кръвно налягане особено пък при повишена долна граница. Ако имаме например показатели 150/190 долната граница не ни говори за сърдечно налягане. Проблемите със сърцето до една степен могат да се свържат с горната граница – систоличното налягане.
Когато сърцето се съкращава и изтласква кръв в аортата, се покачва налягането в кръвоносната система. И когато сърцето се отпусне дори за секунда, налягането спада. В този момент налягането в съдовете е пропорционално на долната граница и се нарича диастолично.
В миналото повишаването на долната граница се е смятало за породено от заболявания, свързани с бъбречната дейност. И е истина, че някои бъбречни болести могат да причинят повишаване на кръвното налягане. Такива са например пиелонефритите, гломерулонефритите, подагра, при увреждане на бъбреците в следствие на диабет, при атеросклероза на бъбречните артерии, при различни аномалии, свързани със структурата на бъбреците и др.
В около 90% от случаите на повишено артериално налягане, това е т.нар. есенциална хипертония или хипертонична болест. Това е болест на нездравословния начин на живот – в следствие на недоспиване, стрес, прекомерена употреба на сол, вредни навици и т.н.
В останалите 10% повишените нива на налягането са свързани с други фактори, освен с вредните навици. Това е така познатата вторична артериална хипертония. В какви ситуации става въпрос за това явление и как да го разпознаем?
Статистиките сочат, че всеки трети възрастен човек в Европа страда от обикновена хипертонична болест, но кога се появява вторичната и как да индикираме присъствието й?
• Ако повишеното кръвно налягане прогресира бързо и още през първите години поддържа високи нива като например 180/110 и продължава да нараства, то най-вероятно става въпрос за вторична хипертония;
• Ако хипертонията се прояви в ранен етап – младежка възраст или пък в доста напреднала такава;
• Ако въпреки приемането на специални медикаменти за лечението на хипертония, нивата все още продължават да са високи – например по-високи от 140/90 или 135/85;
• Ако вследствие на хипертонията, дори в ранното й развитие, се появят други проблеми като хипертонично увреждане на очната ретина, остро нарушение на мозъчното кръвообращение, бързо понижаване на бъбречните функции и т.н. – също е вероятно да става въпрос за вторична хипертония.
