Американските биолози обясниха склонността на семейните двойки да се развеждат на 4-та и 7-та година от брака.
Според тях това е „ехо”, идващо от древното общество и животинския свят, където моногамията се съхранява само за периода, който е необходим за появата на децата.
Антропологът Хелън Фишер е събрала и анализирала данните за разводите в различни страни. Тя обърнала внимание на факта, че средната продължителност на брака е седем години, а разведените най-често се разделят на четвъртата година от съвместния живот, пише Red Orbit.
Освен това най-често се развеждали двойките в максимална готовност да раждат и възпитават деца, мъжете – 25-29 години, а жените – 20-24 и 25-29 години.
В природата при приматите само 25% от видовете са моногамни, а от всички бозайници едва 5% се събират в семеен съюз за възпитаването на децата.
При птиците, напротив, този показател е 90% - но пернатите остават заедно, докато пиленцата им започнат да водят самостоятелен живот.
Според учения у хората са се запазили „спомени” от това поведение: в древността жените раждали един път на четири години. След това децата продължавали да се възпитават в племето, а родителите получавали възможност да изберат нов парнтньор.
От гледна точка на еволюцията подобна стратегия позволява да се създаде, по-разнообразно генетически, потомство.
Все пак учените предупреждават за неразумността да се оправдават собствените съзнателни решения с биологичното минало.
Връзката с поведението на лисиците едва ли може да бъде сериозен аргумент в бракоразводните дела.
