Имало едно време един остров, на който живеели всички чувства. Щастието, Тъгата, Познанието и всички други, включително и Любовта. Един ден на чувствата било съобщено, че островът ще потъне, затова всички приготвили лодките си и отплували. Единствено Любовта упорствала да остане до последния възможен момент. Когато островът бил почти потънал, Любовта решила да помоли за помощ.
Още: Как да разберете дали детето ви е "кристално" - каква е характеристиката и мисията им
Още: Психолог: Защо се самосаботираме - скрит страх от собствения ни успех
Вижте още: Ако имате син, прочетете тази мъдра арабска притча
Богатството преминало покрай Любовта… Любовта казала:
- Богатство, вземи ме със себе си.
Още: 12 важни урока, които научавате, когато някой ви разочарова
Още: Учителят Дънов: Когато дойде котка у един дом, този дом прогресира
- Не мога – отговорило Богатството… – Имам много злато на кораба си и няма място за теб.
За още любопитни и полезни статии - очакваме ви във Viber канала ни! Последвайте ни тук!
Още: Стихотворение на деня, 20 февруари, от Елисавета Багряна
Още: Църковен календар за март 2025: Кога започват Великденските пости и кога е Благовещение
Любовта решила да помоли Суетата, която също преминала в красив кораб:
- Суета, моля те помогни ми.
- Не мога да ти помогна, Любов, цялата си мокра и може да повредиш кораба ми. – отговорила Суетата.
Още: Лунен календар за март 2025: Кога е най-добре да подстрижете и да боядисате косата си
Още: 20 февруари - какъв църковен празник е, какво трябва и не трябва да се прави
Тъгата била наблизо, затова Любовта я помолила:
-Тъга, позволи ми да избягам с теб.
- Не мога, Любов. Толкова ми е тъжно, че имам нужда да остана сама.
Щастието също преминало покрай Любовта, но било толкова щастливо, че дори не чуло, когато Любовта го повикала. Внезапно се чул глас:
- Ела, Любов, аз ще те взема със себе си!
Гласът бил на непознат възрастен. Любовта била толкова развълнувана и щастлива, че забравила да попита за името му. Когато пристигнали на сушата, той продължил по пътя си. Любовта, осъзнавайки колко много му дължи, попитала Познанието:
- Кой ми помогна?
- Помогна ти Времето – отговорило Познанието.
- Времето? – почудила се Любовта, – Но защо Времето ми е помогнало?
Познанието се усмихнало и отговорило:
- Защото само Времето е способно да разбере колко велика е Любовта!
