Красотата на България трудно може да се опише, улови или пресъздаде точно така, както я усеща всеки, когато я види със собствените си очи. Високите планини, прекрасното море, необятните равнини и китните градчета са богатството, на което имаме щастието да се радваме.
Тодор Ванков е 34-годишен българин, който е роден в Асеновград, но изкарва прехраната си в Дюселдорф, Германия. Занимава се с 3D компютърна анимация и обича да снима. Чрез своя проект той се е справил с трудната задача да улови чара на едно от най-красивите градчета в България - Асеновград. Видеото разкрива магията на града както през деня, така и вечер, когато блещукащите светлинки озаряват нощното небе.
Какво те вдъхнови да създадеш видеото?
Асеновград е моят роден град и много го обичам. Опитах се да пресъздам духа на улиците, които хората създават с тяхното действие или бездействие. Където и да се намирам не ме впечатляват големите забележителности, а усещането, което носят улиците. Исках да направя филм за невидимото в града, а не за забележителностите, които повечето от нас асеновградчаните познават, така или иначе... може би друг поглед за реалността.
Как се прави подобен проект?
Главното е да се направят много снимки от едно и също място. Аз правя между 250-700, за да имам възможност да избера интересни моменти. След това поредицата от снимки се третира като филмова секвенция. Готовата поредица се зарежда в софтуер за обработка на филми по избор. Прави се цветова корекция и се напасва с музиката. В първата част от процеса е много важна фотографията, а в следващата - усета за филма. Музиката е напасвана специално от композиторът Ангел Маринов, на който много благодаря.
От колко време се занимаваш с фотография и как се запали по снимането?
Занимавал съм се като студент 4 години със стари апарати от нисък клас. От година имам нов Никон 7000, с който съм много щастлив и освен за снимки го използвам и за кратки филмчета.
Кои са най-трудните и кои най-интересните моменти в твоето хоби?
Най-трудно е да се контролира околната среда, почти невъзможно е. Понякога обаче креативността стига, за да предизвикаш нещо от "случващото се нищо". Интересното е, че след като се направят филмчетата, се виждат моменти, които ние не можем да видим с просто око. Разкриват се поредица от навици на града, които не забелязваме.
Какъв е следващият проект, който замисляш?
В момента работя по няколко проекта, но мисля че ще мога да завърша първо един slow-motion филм за Токио - късометражно, пълно с ефекти urban филмче.
Насладете се на красивата разходка из Асеновград и се вгледайте в малките неща, които пропускате в забързаното си ежедневие.
Може да намерите още от проектите на Тодор Ванков тук.
