Въпреки многобройните археологически открития, повечето от материалите, които нашите предци може да са използвали вместо познатата ни днес тоалетна хартия, не са намерени, защото са органични и просто изчезнали.
Все пак археолозите са възстановили някои образци, включително такива със следи от изпражнения.
Изборът на средство обикновено се диктувал от местните обичаи и климат.
Още: Защо всички започнаха да държат тоалетната си хартия в хладилника
Викингите: вълна и въже
Докато били на сушата, викингите най-често употребявали овча вълна за интимния си тоалет. А когато се намирали в открито море, те, както повечето други древни мореплаватели, използвали мокри парчета от въже. След „това“ потапяли въжените парчета в солената морска вода за дезинфекция с цел да се използват многократно.
Древният Рим: терсориум и ксилоспонгиум
Много пъти в историята древните римляни са заимствали идеи от гърците – а в тоалетния аспект ги усъвършенствали под названията терсориум и ксилоспонгиум. Така се случило и с пръчките за бърсане, които били разпространени сред гърците. Когато прикрепяли към тях мек морски сюнгер, вече можело да се говори за някакъв комфорт.
Още: Лудост или хитрост: Защо хората слагат тоалетна хартия в хладилника?
Пръчките за изтриване се споменават и в летописите. Например, Сенека споменава, че в средата на І век германски гладиатор използвал такова средство, за да се самоубие.
Япония: мокани
През 8-ми век в Япония за анална хигиена се използвали „мокани“ - дървени дъсчици с дължина 10-25 сантиметра, които по начало служели на японците вместо хартия за писане. Върху новата и чиста мокана записвали бележки. Когато се захабявала, отивала в тоалетната за хигиенни цели.
По-късно устройство, подобно на ксилоспонгиум, се появява в Япония и Китай. Само пръчката била заменена от стрък бамбук, а вместо морска гъба около нея увивали парцали.
Още: Лекар разкри защо тоалетната хартия е опасна
Америка: царевични кочани
Преди тоалетната хартия да бъде въведена в Съединените щати през ХІХ в., колонизаторите и индианците използвали царевични кочани и техните листа за хигиенни цели. В литературата се споменават и други органични материали - мъх, листа, дървесна кора.
Китай: императорски листове
Първите споменавания на факта, че китайците започнали да използват хартия за тоалетни цели, се срещат през 589 г. - обаче историците смятат, че става дума за ненужни вече писма, доклади или книги.
Скоро обаче, благодарение на неизвестен изобретател, се появила специална тоалетна хартия „цао-чи“. Тя се правела от оризова слама, смесена с вар. Основният потребител на тази луксозна стока бил императорският двор. По време на династията Мин през 1391 г. дворецът поръчал цели 720 хиляди листа такава хигиенна хартия. Тя била доставена в двора с размери 50х50 сантиметра, а после нарязана на подходящи парчета. Поръчката включвала 15 хиляди екземпляра особено дебела, но мека хартия, предназначена за император Хунву и семейството му.
Но в западния свят тази иновация била приета трудно. Така в романа от ХVІ век „Гаргантюа и Пантагрюел“ на Франсоа Рабле се споменава, че хартията е безполезна за избърсване. Вместо това Рабле препоръчва да се използва „добре оскубана шия на млада гъска“.
Тоалетна хартия, каквато я познаваме
Тоалетната хартия става достъпна в търговската мрежа в Европа и Съединените щати едва в средата на ХІХ век, когато Джоузеф Гайети от Ню Йорк пуска на пазара през 1857 г. „лечебна тоалетна хартия“, навлажнена със сок от алое. Тя се продавала в пакети от 500 листа за 50 цента (днешни около 14 долара). Но това хигиенно средство не станало популярно; хората използвали парцали и каквото безплатно им попаднело под ръка, като не искали да плащат за някакво съмнително удобство.
Около 1867 г. братята Едуард, Кларънс и Томас Скот също започват да произвеждат собствена тоалетна хартия и да я продават от количка. Те се справили по-добре от Гайети, като предлагали на клиентите по-евтин и сух вариант. Този път хартията се предлагала на ролки, приблизително в познатия ни съвременен вид.
---
