Чували ли сте за Овчата битка?
Битката при завоя на Самара, известна още като Овчата битка, е първата битка между Волжка България и монголците. Сражението е през есента на 1223 г. на южната граница на Волжка България, в което волжко-българските сили разгромяват монголите.
Но нека се върнем малко назад във времето.
Волжка България
През 668 г. умира хан Кубрат - създателят на Стара Велика България. Синовете му се разделят и поемат в различни посоки, въпреки завета на баща си да останат единни. Според летописците хронологично петимата синове на Кубрат се подреждат така: Баян, Котраг, Аспарух, Кубер и Алцек.
С Волжка България е свързан вторият брат - Котраг. Смята се, че името Котраг е епоним от името на племето котраги, което той предвожда. Котраг потегля начело на своите българи в североизточна посока в търсене на нов дом за разрастващия се народ. Установява се по протежение на средното течение на река Волга.
Тук през 660 г. хан Котраг основава Волжка България. Наричана още Волжко-Камска България или Итилска България, държавата заема територии от река Енисей до река Дон и до 30-те години на ХIII в. е най-могъщата и богата държава в региона.
Днес земите на тази държава са част от Руската федерация, Приволжки федерален окръг. Според представители на движението "Прабългаризъм" наследници на тази държава са днешните републики Чувашия и Татарстан. Столица на Волжка България е Велики Болгар (днес град Болгар, република Татарстан, Русия).
Населението на страната се състояло от различни племена: прабългари, барсили, есегели, савири, баранджари.
В първите два века от съществуването си държавата е зависима от Хазарския хаганат. Волжка България извоюва независимост след отхвърляне на васалната си зависимост от Хазарския хаганат в края на IX или началото на X в. През X в. прабългарите от Волжка България разширяват територията си, завладявайки няколко фински племена и установявайки търговски и дипломатически отношения с русите. Главни градове на държавата стават Болгар и Сувар. През 922 г. волжките българи начело с хан Алмуш приемат исляма от арабите.
Богатствата на Волжка България и огромните възможности за търговия с Изтока водят до постоянни войни със съседните народи. Това налага строеж на крепости, укрепления, отбранителни ровове и валове. Особено опасни за целостта на държавата са нападенията на руските княжества откъм северозапад. Постоянната военна заплаха принуждава българите през ХII в. да преместят столицата във вътрешността на страната - град Биляр. Не са малко и тези, които се преселват при своите сънародници в Дунавска България.
Заплахата от Чингис хан
През ХIII в. на европейския континент нахлуват монголите, предвождани от Чингис хан. Те се превръщат в сериозна заплаха за всички държави в Европа, защото са многобройни, с бърза конница и отлични бойни умения. Империята на Чингис хан се простира от Тихия океан до Каспийско море, два пъти по-голяма от Римската империя и от Арабския халифат. Конфликтът на монголите с Европа е продиктуван от съперничеството за Черно море и търговските пътища от неговите пристанища на север между европейските морски сили Генуа и Венеция.
Овчата битка
Волжко-българският хан Габдула Челбир предусеща опасността от монголците и започва приготовления. Той заповядва да се съберат хора за армията му и да се започне подготовка за война. Към войската му се присъединяват и няколко кумански отряда.
Така се стига до сражението при завоя на Самара през 1223 г. на южната граница на Волжка България. По стара прабългарска стратегия Габдула Челбир използва хитрост да вкара противника в капан. Избира района около Жигулевските възвишения и поставя капан на врага. Когато монголските войски идват, те се натъкват на малобройна волжко-българска войска, която след кратка схватка лесно обръщат в бягство. Монголците подгонват бягащите прабългари и влизат в капана. Мястото е специално избрано - от едната страна е река Волга, а от другата страна са Жигулевските възвишения. При опита си да избягат татаро-монголите ще се удавят или ще попаднат на други капани, устроени от прабългарите. Когато главните монголски войски влизат в капана, прабългарите ги обграждат като в “чувал”, нанасяйки им поражение.
Това е единственото голямо поражение на монголците, докато е жив Чингис хан и единственото в тяхната 20-годишна кампания за завладяване на Европа.
Единственият писмен източник за тази битка е “Завършената история” на арабския историк от кюрдски произход Али ибн ал-Атир, писана през 1233 г., т.е. само 10 години след битката. Той съобщава за пълното поражение на монголците “те паднали под мечовете от всички страни. Повечето загинали и много малко избягали”. Според академик Гусман Хилилов за победата помагат специални заграждения, построени от българите. Според акад. Хилилов 4000 са загиналите монголци, а 1000 попадат в плен заедно с пълководеца Кутай, внук на Чингис хан. Пленниците са откупени на позорната цена - един воин за една овца, а Кутай е освободен. От този епизод идва името на битката - “Овчата битка”. Малко след това поражение страховитият Чингис хан умира.
Още: Великата просветителска мисия на първоучителите: Откъде минава пътят на азбуката ни?
Защо древни гърци и римляни са яли легнали на лявата си страна
