Наричат румънската столица “Малкият Париж на Изтока” заради няколкото прилики с френската столица. Ето някои от тях:
1. Архитектурата в града
Основният паралел между Букурещ и Париж безспорно е архитектурата. Букурещ помни страшните събития през последните векове, които определят голяма част от сградите в централните му райони да бъдат в стил “Бел епок”.
След страшен пожар от 1847 г. една трета от сградите са унищожени. След пожара започва строителството на дворци, сгради и просторни, красиви булеварди във френски стил. За съжаление след Втората Световна война градът е бомбардиран и търпи нови поражения. Следва комунистическата диктатура, когато се строят сиви бетонни кооперации, характерни за сталинската архитектура. Много от сградите в стил “Бел епок” са разрушени след земетресение през 1977 г. Днес сградите на различните държани учреждения, банки и музеи напомнят за великолепния френски архитектурен стил.
2. Триумфалната арка
СНИМКА: iStock
В северната част на града, в средата на едно от най-оживените кръстовища, се издига Триумфалната арка. Паметникът е в чест на победата на румънската армия по време на Първата световна война и Великия съюз. Построена е по френски модел, затова напомня за легендарния символ на Париж. Всяка година на 1 декември, националния празник на Румъния, Триумфалната арка е основната сцена за военен парад, организиран в Букурещ.
3. Широките булеварди
Всеки посетител на румънската столица ще остане очарован от широките и прави булеварди, които ясно показват градския трафик. Булевард Unirii често е сравняван с парижкия “Шанз-Елизе” и дори го превъзхожда. Румънският булевард свързва площад “Алба Юлия” с площад “Конституция” и Румънския парламент.
4. Много църкви
В Париж има десетки катедрали и по-малки храмове, а Букурещ по нищо не им отстъпва. Църквите в румънската столица са навсякъде - дори между жилищните кооперации. Сред най-впечатляващите е църквата “Ставрополеоси”, разположена в сърцето на Стария град.
5. Реката
Легендарната река Сена разделя Париж. През Букурещ също протича река - Дъмбовица, макар не е така популярна и атрактивна като Сена.
Основаване на града
Археолози са открили в района на днешната румънска столица следи от човешка дейност на 150 000 години. Първото писмено свидетелство за съществуването на обитаемо селище датира чак от 1459 г. Представлява документ, с който прочутият Влад Цепеш (Граф Дракула) споменава за дарение, направено за дребни феодали. Същият владетел построява кралска резиденция в района, а малко по-късно площта и населението на селището се удвояват. Появяват се нови квартали, населени предимно от занаятчии. В началото на XIX в. се обособяват социално-професионални прослойки: занаятчии, търговци, служители в администрацията, духовници, земевладелци и прислуги. С обявяването на независимостта на Румъния през 1877 г. Букурещ става столица на страната и оттогава преживява бурно икономическо и социално развитие.
Откъде идва името Букурещ?
Няколко са теориите за произхода на името на Букурещ.
Популярна румънска легенда разказва, че градът е основан на бреговете на река Дъмбовица от пастир на име Букур. Един ден, докато Бакур пасял стадото си, паднала непрогледна мъгла. Пастирът не виждал нищо в тъмнината и се загубил. Нищо друго не му останало, освен да се помоли на Господ. Молил се овчарят и станало чудо - изведнъж мъглата се вдигнала. В знак на благодарност Букур построим малък параклис. Постепенно около храма започнали да се заселват хора и така се родил днешният град Букурещ.
Османският пътешественик Евлия Челеби от XVII в. приписва името на града на Абу Кариш от арабския клан Бани Курейш.
През 1781 г. Франц Зулце пише, че името идва от румънската дума bucurie („радост“), която от своя страна вероятно има дакийски произход, т.е. Букурещ е “Град на радостта”.
Други автори от XIX в. свързват името с bukovie, т.е. “букова гора”.
Днес в Букурещ живеят над 1,8 милиона жители, а всяка година пристигат над 5 милиона туристи
